Скотт Вестерфельд - Красивите

— Пет часа следобед е! — каза Шай. — Схвана ли?

На Толи й беше нужна цяла секунда, за да си припомни как се отчита времето по-големия часовник на върха на кулата в центъра на града.

— Хм, но ти показваш седем вечерта. Пет часа не е ли долу в дясно?

Шай изсумтя.

— Те се движат обратно на часовниковата стрелка, глупаче. Иначе е толкова отегчително.

Толи усети как я напушва смях.

— Я чакай малко, значи наистина имаш скъпоценни камъни в очите, така ли? И те показват часа?! При това обратно на часовниковата стрелка! Това не е ли малко в повече, а, Шай?

Но още преди да е довършила, Толи съжали за думите си. Лицето на Шай доби трагично изражение, което погълна доскорошното му сияние. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче, само че без подпухнали очи и зачервен нос. Всяка нова операция обикновено беше деликатна тема, почти като нова прическа.

— Ти ги ненавиждаш — отчаяно каза Шай.

— Разбира се, че не! Както ти казах, страхотно разкрасяване!

— Наистина?

— Абсолютно. И е много хубаво, че показват часа на обратно.

Усмивката на Шай се върна и Толи въздъхна с облекчение, все още невярваща, че е допуснала подобна издънка. Такива грешки правеха само новоизлюпените красиви, а нейната операция мина преди цял месец. Защо тогава продължаваше да скофтя нещата така? Ако направеше още един подобен коментар, една от кримитата можеше да гласува срещу нея. Стигаше само едно вето, за да не я приемат.

И тогава щеше да бъде напълно изолирана, все едно отново е бегълка.

Шай отново се оживи.

— Дали пък довечера да не се маскираме като часовникови кули в чест на новите ми очи?

Толи се разсмя с облекчение, защото тази нескопосана шега показваше, че е опростена.

Все пак двете с Шай не бяха от вчера заедно.

— Говори ли с Перис и Фаусто?

Шай кимна.

— Според тях трябва да се облечем като кримита. Вече имали идея, но я пазят в тайна.

— Това е доста тъпо. Сякаш точно те са били лошите момчета. А като грозни най-много да са се измъквали понякога нощем и да са пресекли реката един-два пъти. И през ум не им е минавало за Мъглата.

Песента внезапно свърши и последните думи на Толи увиснаха в тишината. Тя се замисли накъде да поведе разговора, но той угасна като фойерверк в тъмно небе. Стори й се, че мина цяла вечност, докато започне следващата песен.

Когато най-после музиката отново зазвуча, тя каза с облекчение:

— Да се костюмираме като кримита е фасулска работа, Шай-ла. Ние двете с теб сме най-опасните кримки в града.

Шай и Толи прекараха цели два часа в пробване на костюми, които стената изплю пред тях. Мислеха да се дегизират като бандити, но не знаеха как са изглеждали те, пък и в старите криминални филми, прожектирани на екрана на стената, престъпниците не изглеждаха като истински престъпници, а като дебили. Пиратите бяха много по-интересни, но Шай не искаше да слага превръзка върху едното от чисто новите си очи. Да се направят на ловци на глави също не беше зле, но стената им отказа каквито и да е оръжия, дори фалшиви. Толи си мислеше за някои от великите диктатори в историята, но повечето от тях бяха мъже, при това без никакъв усет за мода.

— Дали пък да не се направим на ръждиви? — предложи Шай. — Най-малкото в училище ни убеждаваха, че всички те са били лоши.

— Но в общи линии те са като нас, само дето са грозни, разбира се.

— Знам ли, може да изсичаме дървета, да палим нефтени кладенци, или нещо друго от този род.

Толи се разсмя.

— Трябва ни костюм, Шай-ла, а не лайфстайл.

Шай разпери безпомощно ръце и предложи още едно-две неща, опитвайки да се покаже газирана:

— Тогава може да пушим тютюн. Или да караме коли с бензин.

Само че стената нямаше да им даде нито тютюн, нито коли с бензин.

Въпреки това беше забавно с Шай да пробват различни костюми, да се кискат и да пухтят, а после да хвърлят дрехите в рециклатора. Толи обичаше да пробва нови дрехи, дори да са съвсем нелепи. Тя още помнеше времето, когато всеки поглед в огледалото и причиняваше болка заради близко поставените очи, прекалено малкия нос и бухналата къдрава коса. Сега в огледалото срещу нея стоеше една великолепна жена и повтаряше всяко движение — нейното лице притежаваше съвършена хармония, кожата й сияеше даже при най-ужасния махмурлук, а тялото беше мускулесто и с идеални пропорции. А сребристите очи приемаха оттенъка на всяка следваща дреха.

Тази жена обаче имаше кофти вкус за карнавални костюми.

След два часа Толи и Шай лежаха изтощени на леглото, което пак се люлееше.