Скотт Вестерфельд - Красивите

Зейн се отпусна назад, затвори очи и мълча толкова дълго, че Толи го помисли за заспал. После обаче тихо промълви:

— Може и двамата с Давид да имате право. Сигурно човешките същества наистина са така устроени да си помагат един на друг, дори да се влюбват. Но въпреки че това ни е по природа, Толи, не означава, че то е лошо. И двамата с теб имахме на разположение цял град с красиви, между които да избираме, а накрая все пак се събрахме.

Тя взе ръката му и прошепна:

— Радвам се, че го направихме.

Зейн се усмихна, после пак затвори очи. Миг по-късно тя забеляза как дишането му отслабва и си даде сметка, че отново беше загубил съзнание. Поне от щетите в мозъка му имаше и някаква полза.

Толи почувства, че последните капчици енергия напускат тялото й и тя също иска да заспи, да прекара в безсъзнание следващите няколко часа и да се събуди направо в града — отново като прикованата принцеса, а всичко останало да се окаже един лош сън. После положи глава на гърдите на Зейн и затвори очи.

Пет минути по-късно дойдоха агентите от „Извънредни ситуации“.

Писъкът на автолетите изпълни обсерваторията и отекна в стените като крясъка на хищни птици. Вихрушката от витлата им нахлу през отвора в купола и събуди заспалия огън, който отново лумна в пламъци. Във въздуха се вдигнаха облаци прах, а през вратата нахлуха сиви фигури, които заеха позиция в сенките.

— Тук има нужда от лекар — извика Толи с колебливото гласче на красива. — Става нещо лошо с моя приятел.

От мрака изникна агент на Извънредните. Носеше оръжие.

— Не мърдай. Не искаме да те нараним, но ще го направим, ако се наложи.

— Само помогнете на приятеля ми — каза тя. — Той е болен. — Колкото по-скоро лекарите от града успееха да прегледат Зейн, толкова по-големи шансове имаше той. Може пък те да се справят по-добре от Мади.

Извънредният каза нещо по мобилния телефон в ръката си, а Толи отново се загледа в Зейн. В полуотворените му очи се мерна страх.

— Всичко е наред — каза тя. — Те ще ти помогнат.

Зейн мъчително преглътна и Толи видя, че ръцете му треперят — с идването на преследвачите и последните останки от неговата храброст се бяха изпарили.

— Ще направя всичко възможно да бъдеш излекуван, каквото и да струва това — каза тя.

— Медицинският екип пристига — обяви извънредният и Толи красиво му се усмихна. Имаше вероятност градските лекари погрешно да приемат състоянието на Зейн за мозъчно заболяване; нищо чудно обаче да се досетят, че някой е направил опит да излекува неговата аномалия, но никога не биха разбрали за промяната, настъпила при Толи. Тя щеше да продължава да се преструва, че просто е дошла дотук на по-дълга разходка, както предположи Мади. В момента нея не я заплашваше операция.

Не е изключение Зейн пак да се излекува от красивия ум с помощта на още хапчета. А защо да не оздравеят и всички жители на града? След бягството с балона и поредното им „спасяване“ от Извънредните, Толи и Зейн щяха да станат още по-популярни. Това би им позволило да предприемат нещо много по-мащабно, което Извънредните вече да не могат да предотвратят.

Откъм сенките се разнесе остър като бръснач глас и Толи потрепери.

— Очаквах да те намеря тук, Толи. — Д-р Кейбъл пристъпи напред в осветения кръг, протягайки пръсти към огъня, сякаш се беше отбила само да се постопли.

— Здравейте, д-р Кейбъл. Ще помогнете ли на приятеля ми?

Вълчата усмивка на жената просветна в мрака.

— За зъбобола ли?

— Нещо по-лошо — поклати глава Толи. — Той не може да се движи и едва говори. Нещо лошо става с него.

През вратата на обсерваторията нахлуха още извънредни, трима от тях караха носилка и бяха облечени в сини, вместо в сиви копринени костюми. Те избутаха Толи настрани и оставиха носилката на пода до Зейн. Той затвори очи.

— Не се безпокой — каза д-р Кейбъл. — С него всичко ще бъде наред. Знаем за състоянието му от вашето кратко посещение в болницата. По всичко личи, че някой е пробутал на Зейн мозъчни наночастици. А това е много опасно за красивата му глава.

— Знаели сте, че е болен? — изправи се Толи. — Тогава защо не го оправихте?

Д-р Кейбъл я потупа по рамото.

— Прекратихме действието на наночастиците. Но малкият имплант в зъба му беше програмиран да предизвиква главоболията — лъжливи симптоми, които да ви мотивират.

— Играли сте си с нас — каза Толи, наблюдавайки как Извънредните изнасят Зейн.

Д-р Кейбъл огледа обсерваторията.