Скотт Вестерфельд - Грозните

— Как мислиш да ни помогнеш, Шай? — спокойно попита Мади.

— Опитвам се да ви накарам да разберете.

— Също както направи, когато д-р Кейбъл те вкара в килията ми.

Шай присви очи и лицето й доби объркано изражение, сякаш спомените от подземния затвор някак не се вписваха в общата картина на нейния красив свят.

— Знам, че д-р Кейбъл постъпи ужасно с вас — каза тя. — Тия извънредни са пълни психари — само ги погледнете. Но това не значи, че цял живот трябва да бягате. Ето това искам да ви кажа. Преобразите ли се веднъж, извънредните няма да ви създават неприятности.

— Защо?

— Защото повече няма да създавате неприятности.

— И защо така?

— Защото ще бъдете щастливи! — Шай на няколко пъти бързо си пое въздух и възвърна обичайното си хладнокръвие. Усмихна се и красотата й грейна отново. — Като мен.

Мади прибра хапчетата от масата пред нея.

— Значи няма да ги изпиеш доброволно?

— За нищо на света. Ти каза, че те дори не са надеждни.

— Казах, че има минимален риск нещата да не се развият както трябва.

Шай се разсмя.

— Сигурно наистина ме мислиш за побъркана. Даже тия хапчета да подействат, погледни само в какво ще се превърна. Според моите наблюдения „излекувана“ означава ревнива, надута и с недоразвит грозен мозък. С други думи, си въобразявате, че само вие знаете отговорите на всички въпроси. — Тя скръсти ръце. — В много отношения вие двете с д-р Кейбъл страшно си приличате. И двете сте убедени, че сте призвани да промените света. Е, аз нямам нужда нито от едното, нито от другото.

— Добре тогава. — Мади взе хапчетата и ги пусна в джоба си. — Казах, каквото имаше да ти казвам.

— Какво имаш предвид? — попита Толи.

Давид стисна ръката й.

— Направихме всичко, което е по силите ни, Толи.

— Какво? Нима искате да кажете, че не може да я излекувате?

Мади поклати глава.

— Освен ако тя сама не пожелае да бъде излекувана. Тези хапчета са експериментални, Толи. Не можем да ги дадем на някого против волята му. Не и при условие че не сме сигурни дали изобщо действат.

— Но нейният мозък… Тя е с аномалия!

— Ехо — прекъсна я Шай. — „Тя“ седи точно срещу теб.

— Съжалявам, Шай — меко каза Мади. — Толи?

Мади вдигна завесата от черно фолио и излезе на онова нещо, което новите мъгляни наричаха „балкон“. В действителност беше част от последния етаж на сградата, където покривът беше напълно разрушен и предоставяше панорамна гледка към руините.

Толи я последва. Зад гърба й Шай вече беше подхванала темата какво ще има за вечеря. Давид излезе миг по-късно.

— Значи ще й дадем хапчетата тайно, нали? — прошепна Толи.

— Не — твърдо отговори Мади. — Не можем да го направим. Нямам намерение да правя медицински експерименти с хора против тяхното желание.

— Медицински експерименти ли? — преглътна сухо Толи.

Давид я хвана за ръката.

— Не можем да сме сигурни какво ще е действието на подобна интервенция. Шансът е едно на сто, но може и да увреди мозъка й завинаги.

— Той вече е увреден.

— Но сега тя е щастлива, Толи. — Давид тръсна глава. — И може сама да взима решения.

Толи издърпа ръката си от неговата и се загледа над града. Един фойерверк разцъфна над най-високата сграда, грозните идваха да клюкарстват и да търгуват.

— Защо изобщо трябва да я питаме? Те не са искали съгласието й, когато са й причинили това.

— Точно в това е разликата между тях и нас — каза Мади. — Когато двамата с Аз си дадохме сметка за последиците от операцията, осъзнахме, че сме станали част от нещо ужасно. Съзнанието на хората е било променяно без тяхното знание. Като лекари ние сме положили клетва, че никога няма да правим това.

Толи погледна Мади право в очите.

— Но щом като няма да помогнеш на Шай, защо тогава си загуби времето да откриваш лекарство за това?

— Само ако сме сигурни, че лекарството е надеждно, можем да го дадем на Шай и да видим как ще се почувства след това. Но за да го изпробваме, ни трябва доброволец.

— И къде смятате да го откриете? Всеки красив ще ви откаже.

— Засега е така, Толи. Но ако продължим да правим набези в града, можем и да открием някой красив, който да се съгласи.

— Но ние всички сме наясно, че Шай е луда.

— Тя не е луда — отговори Мади. — В действителност аргументите и са доста основателни. Тя е щастлива такава, каквато е и не иска да поема смъртоносен риск.

— Но това не е истинската тя. Ние сме длъжни да я променим.

— Аз умря, защото и други мислеха като теб — мрачно каза Мади.