Скотт Вестерфельд - Грозните

Давид поклати глава.

— Какви ги приказваш?

Тя се обърна към него и взе ръката му.

— Аз не дойдох в Мъглата само за да се убедя, че с Шай всичко е наред, Давид. Дойдох, за да я отведа обратно в града. — Тя въздъхна. — Дойдох, за да я предам.

Толи си беше представяла как споделя тайната си с Давид толкова много пъти, репетирайки думите наум почти всяка нощ, че сега почти не вярваше това да се случва наистина, а не е поредният кошмар, в който са изкопчили истината от нея. Но когато емоцията на момента я завладя, тя осъзна, че думите й гладко се леят.

— Шпионирах за д-р Кейбъл. Затова знаех къде се намира централата на „Извънредни ситуации“. Затова извънредните откриха Мъглата. Носех проследяващо устройство.

— В това няма никакъв смисъл — каза Давид. — Ти се съпротивляваше, когато ни нападнаха. И им избяга. Помогна ми да спасим мама…

— Защото бях променила мнението си. Но и без това никога не съм мислела да активирам проследяващото устройство, честна дума. Имах намерение да остана в Мъглата. Но нощта преди нападението, когато разбрах за мозъчната аномалия… — Тя затвори очи. — След като се целунахме, аз неволно съм го задействала.

— Какво?

— Медальонът. Нямах намерение да го задействам. Исках да го унищожа. Но независимо от това аз съм тази, която докара извънредните в Мъглата, Давид. Затова аз съм виновна, че Шай е красива. Моя е вината, че баща ти е мъртъв.

— Просто си измисляш! Няма да ти позволя да…

— Давид — остро го прекъсна Мади, принуждавайки сина си да замълчи, — тя не те лъже.

Толи отвори очи. Мади я наблюдаваше с тъжен поглед.

— Д-р Кейбъл ми разказа всичко за това как те е манипулирала, Толи. Отначало не й повярвах, но в нощта, когато ни спаси, тя почти принуди Шай да потвърди нейната версия.

Толи кимна.

— Накрая Шай разбра, че съм предател.

— Тя все още го знае — каза Мади. — Но за нея това вече няма значение. Ето защо Толи трябва да направи каквото е решила.

— Вие и двете сте луди! — изкрещя Давид. — Виж какво, мамо, просто слез от пиедестала си и дай хапчетата на Шай. — Той протегна ръка. — Аз ще го направя вместо теб.

— Няма да позволя да се превърнеш в чудовище, Давид. Толи постъпва така по своя воля.

Давид ги изгледа, неспособен да повярва, че всичко това се случва. Най-накрая истината стигна до съзнанието му.

— Значи си шпионирала?

— Да, отначало.

Той тръсна глава.

— Синко! — Мади пристъпи към него, опитвайки се да го задържи.

— Не! — Той се обърна и побягна, като разкъса черното фолио на вратата, а вътре всички онемяха от изненада, даже Шай загуби дар слово за известно време.

Преди Толи да успее да го последва, Мади здраво стисна ръката й.

— Още сега трябва да тръгнеш за града.

— Тази нощ ли? Но…

— В противен случай може да се разколебаеш. Или Давид да те разубеди.

Толи се отдръпна от нея.

— Трябва да се сбогувам с него.

— Не, трябва да вървиш.

Толи се взираше в Мади и постепенно осъзнаваше истината. Независимо че в погледа на жената имаше повече тъга, отколкото гняв, очите й гледаха студено. Давид може и да не я обвинява за смъртта на Аз, но Мади я мислеше за виновна.

— Благодаря ти — тихо каза Толи, насилвайки се да издържи втренчения поглед на Мади.

— За какво?

— Че не му каза. За това, че ме остави аз сама да го направя.

Мади поклати глава и се опита да се усмихне.

— Давид имаше нужда от теб през последните седмици.

Толи преглътна сухо и пристъпи напред, загледана към града в далечината.

— Той все още има нужда от мен.

— Толи…

— Ясно, заминавам още тази вечер. Но съм сигурна, че Давид ще е този, който ще ме върне обратно.

Преди да замине, Толи написа писмо до самата себе си.

Идеята да остави писмено съгласие беше на Мади. Така, дори когато стане красива и няма да е способна да проумее защо е позволила да експериментират с мозъка й, Толи ще може да прочете собствените си думи и ще е наясно какво предстои.

— Ще направя каквото пожелаеш — каза Толи. — Стига да ме излекуваш, независимо на какво мнение съм тогава. Не се отказвай от мен, както направи с Шай.

— Ще те излекувам, Толи. Обещавам ти. Просто ми трябва писменото ти съгласие. — Мади й подаде писалка и малък къс безценна хартия.

— Така и не се научих да пиша на ръка — каза Толи. — В училище това вече не е задължително.

Мади тъжно поклати глава и каза:

— Добре тогава. Ти ще ми диктуваш, а аз ще пиша.

— Не ти, Шай ще го направи заради мен. Тя специално се научи, преди да избяга в Мъглата.