Скотт Вестерфельд - Грозните

Мади продължаваше да работи над метода за лечение на мозъчната аномалия, използвайки оцеляла в руините медицинска техника и донесени от града материали, които грозните отмъкваха от болницата и от часовете по химия. Тя се беше изолирала от всички, с изключение на Давид. Отношението й към Толи беше подчертано студено, а Толи на свой ред изпитваше вина във всяка минута, прекарана с Давид, защото го откъсваше от майка му. Никой от тях повече не отвори дума за смъртта на Аз.

Шай продължаваше да стои при тях, оплаквайки се от храната, от развалините, заради косата и дрехите си и от това, че е заобиколена само от грозни лица. Но пък не изглеждаше тъжна, а вечно вбесена. След първите няколко дни тя вече не отвори дума да си ходи. Вероятно мозъчната аномалия я правеше отстъпчива и приспособима, или пък имаше значение фактът, че не беше живяла много дълго в „Града на новите красиви“. Тя все още приемаше всички около себе си за свои приятели. Толи понякога се чудеше дали Шай тайничко не се радва, че само тя е красива сред малката група бунтовници. Освен това приятелката й определено не се преработваше; Райд и Астрикс с обожание изпълняваха всяка нейна команда.

Давид помагаше на майка си, претърсвайки руините за съхранено медицинско оборудване, и обучаваше всеки желаещ от грозните как да оцелява сред дивата природа. Но две седмици след смъртта на баща му Толи усети, че й липсват дните, когато бяха само двамата.

Двайсет дни след спасителното бягство Мади обяви, че е открила лек.

— Шай, искам да ти обясня нещо много важно.

— Разбира се, Мади.

— Когато са ти направили операцията, те са променили нещо в мозъка ти.

Шай се усмихна.

— Да, бе, знам. — Тя погледна към Толи, която я наблюдаваше с обичайното изражение. — Толи все ми повтаря това. Но вие нищо не разбирате.

Мади скръсти ръце.

— Какво искаш да кажеш?

— На мен ми харесва как изглеждам — продължи упорито Шай. — Чувствам се много по-щастлива в това тяло. Говорите ми за някаква мозъчна аномалия. Ами я се погледнете най-напред себе си, как се щурате из тия развалини и се правите на командоси. В главите ви има само заговори и въстания, побъркани сте от страх, гони ви параноята и даже ревнувате. — Погледът й се спираше последователно ту на Толи, ту на Мади. — Ето това означава да си грозен.

— Ами ти как се чувстваш, Шай? — спокойно попита Мади.

— Просто страхотно. Много е хубаво, когато хормоните най-после те оставят на мира. Е, малко ми е тъпо, че съм тук, а не в града.

— Никой не те държи насила тук, Шай. Защо още не си заминала?

Шай вдигна рамене.

— Не знам… Тревожа се за вас, хора. Тук е опасно, а да си играете на котка и мишка с извънредните определено не е добра идея. Ти вече би трябвало да си го разбрала, Мади.

Толи рязко се пое въздух, но изражението на Мади не се промени.

— Значи ти ще ни защитиш от тях — хладнокръвно попита тя.

Шай пак сви рамене.

— Просто ми е кофти за Толи. Ако не й бях казала за Мъглата, сега тя щеше да е красива, вместо да живее в тая дупка. Но предполагам, че рано или късно все пак ще порасне. Тогава двете заедно ще се върнем.

— Явно не искаш сама да решиш.

— Какво да решавам? — Шай демонстративно извъртя очи нагоре, за да покаже колко досадно й е всичко това. Двете с Толи бяха водили този разговор неведнъж, докато Толи накрая не разбра, че няма как да убеди Шай в щетите, нанесени на мозъка й. Според Шай сегашното й поведение се дължеше единствено на нейното съзряване, на това, че е пораснала и е оставила всички неконтролирани емоции на грозните в миналото.

— Ти невинаги си мислела по този начин, Шай — каза Давид.

— Да, защото бях грозна.

Мади нежно се усмихна.

— Тези хапчета няма да променят външния ти вид. Те ще повлияят единствено на мозъка ти и ще премахнат действието на аномалията, причинена от д-р Кейбъл. После сама ще решиш как искаш да изглеждаш.

— Да реша сама ли? След като сте ми бръкнали в мозъка?

— Шай! — извика Толи, забравяйки обещанието си да мълчи. — Не ние сме тези, които ти бъркаме в мозъка!

— Толи — тихо се намеси Давид.

— Точно така, аз съм лудата! — Гласът на Шай възвърна тона си на вечно недоволство. — Вие сте нормалните, дето живеете в порутени сгради из покрайнините на един мъртъв град и бавно се превръщате в откачалки, когато можете да бъдете красиви. Добре тогава, аз съм лудата… Защото се опитвам да ви помогна.

Толи се облегна назад и скръсти ръце, оставяйки думите на Шай без отговор. Всеки път, когато водеха този разговор, той стигаше до една мъртва точка, в която истината изглеждаше доста объркана и май действително излизаше, че новите мъгляни са умопобърканите. Това й напомняше за първите дни в Мъглата, когато не можеше да прецени на чия страна е всъщност.