Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

— Марс не е за теб — каза му Акин.

Пушката трепна.

— Моля?

— Марс не е за онези, които не го искат. Там ще има много работа, риск и предизвикателства. Един ден планетата ще е човешки свят. Но никога няма да бъде Земята. Ти имаш нужда от Земята.

— Мислиш, че детинската ти психоанализа ще ми повлияе по някакъв начин?

— Не — каза Акин.

— Не искам да слушам такива неща нито от теб, нито от Йори.

— Ако сега ме убиеш, нито един човек няма да отиде на Марс.

— И без да го правя, никой няма да отиде.

— От това, което направиш сега, зависи дали човечеството ще живее, или умре.

— Не!

Мъжът искаше да застреля Акин. Може би никога не бе искал нещо толкова силно. Вероятно бе тръгнал из нивата с надеждата да открие и застреля Акин. И сега не можеше да го направи, защото Акин сигурно говореше истината.

След един дълъг момент Гилбърт Сен се обърна и тръгна към пожара.

Миг по-късно Гейб се изправи и се изтръска.

— Ако това беше психоанализа, беше страхотно — каза.

— Нищо освен чистата истина — отвърна му Акин.

— Опасявах се, че може да е. Гил за малко да стреля по теб.

— Помислих, че ще го направи.

— Щеше ли да те убие?

— С достатъчно патрони и упорство, да. Или щеше да ме принуди да го убия.

Той се наведе, за да вземе Акин.

— Станал си твърде ценен, за да поема такива рискове. Познавам мъже, които не биха се поколебали. — Той се изтръска отново и така разтърси и Акин. — Боже, с какво си ме изцапал? Някаква гнусна слуз!

Акин не отговори.

— Какво е? — настоя Гейб. — Смърди.

— Изпечена плът.

Гейб потрепери и не каза нищо.

Тейт чакаше в края на гората сред група хора. Там бяха и Матео и Пилар Леал. Как ще реагира Тино, когато ги види отново? А те, когато го видят с Никанж? Ще остане ли с партньорите и децата си, или ще замине с хората на своите родители? Малко вероятно бе Никанж да го пусне или той да оцелее дълго без Никанж. На фона на Марс изборът на Тино да бъде с оанкалите можеше да му се стори по-приемлив. Вече няма да помага на човечеството да изчезне, неспособно да се размножава. Но и няма да помага в създаването на новия му свят.

Йори също беше там, застанала до Колина Уилтън и Стансио Ройбал. Вече изтрезнял, Стансио изглеждаше уморен и болен. Сред хората имаше и такива, които Акин не познаваше — нови хора. Там беше и Абира — ръката, която се бе протягала всяка вечер от хамака, за да го вдигне.

— Къде е Мейси? — попита Гейб, докато оставяше Акин на земята.

— Още не е дошъл — отговори Колина. — Надявахме се, че е с теб и ти помага за Акин.

— Излезе навън, когато чу Неси и приятелят й да подпалват къщата — каза Акин. — След това го изгубих.

— Беше ли ранен? — попита Колина.

— Не знам. Съжалявам.

Тя се замисли.

— Трябва да го изчакаме!

— Ще изчакаме — каза Тейт. — Той знае къде да ни намери.

Навлязоха по-навътре в гората, а светлината от пожара стана още по-ярка.

— Домът ми гори — каза Абира, докато всички гледаха. — Не съм и предполагала, че ще видя два пъти как изгаря домът ми.

— Просто се радвай, че не си вътре — каза един от непознатите.

Акин веднага разбра, че този мъж не харесва Абира. Хората щяха да отнесат всичките си взаимни недолюбвания на Марс и да останат с тях завинаги там.

Пожарът горя цяла нощ, но Мейси не дойде. Пристигнаха няколко други души. Йори бе помолила повече от тях да дойдат. И тя бе тази, която попречи на останалите да ги застрелят, когато ги забелязаха. Ако застрелят някого, ще трябва да се махнат бързо, преди шумът да е привлякъл враговете.

— Трябва да се върна — каза Колина най-накрая.

Никой не проговори. Вероятно защото очакваха това да се случи.

— Може да го държат в плен — каза Тейт накрая. — Може би чакат да се появиш.

— Не. Не и с този пожар. Едва ли ще се сетят за мен.

— Сред тях има такива, които ще се сетят. Такива, които ще те пленят и продадат, ако сметнат, че номерът ще мине.

— Аз ще отида — каза Стансио. — Сигурно никой не е забелязал, че съм напуснал града. Ще го намеря.

— Не мога да тръгна без него — каза Колина.

— Трябва да тръгнем скоро — включи се Гейб. — Гил Сен почти уби Акин в нивата. Ако му се удаде друг шанс, може и да натисне спусъка. Сигурен съм, че има и други, които няма да се колебаят, и те ще тръгнат на лов още на зазоряване.

— Някой да ми даде пушка — каза Стансио.

Един от непознатите му подаде своята.

— И аз искам една — каза Колина. Взираше се в пламъците и когато Йори бутна пушка в ръцете й, тя я взе, без да обръща глава. — Пазете Акин — каза.