Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

Стъпки, които се приближават към прозореца на Акин… които стигат до него почти със залитане. И някой, който пада. Това беше шумът, който Мейси бе доловил: изсумтяване от болка и тяло, което пада тежко.

В момента, в който се събуди напълно, Акин вече знаеше всичко това. Както и че хората отвън са се напили. Сред тях беше и мъжът, на когото Гейб бе попречил да влезе и да види Акин.

Другият човек беше Неси. Беше скочила от опит за осакатяване направо на опит за убийство.

А какво се беше случило с Мейси? Къде бяха Тейт и Гейб? Как беше възможно пожарът да вдига толкова много шум и да пръска такава светлина, без да разбуди никого? Пламъците бяха плъзнали нагоре към външната страна на един от прозорците. А прозорците се намираха нависоко от земята. Огънят, който той виждаше, сигурно вече си проправяше път през стената и пода.

Той започна да вика името на Тейт, на Гейб. Можеше да се движи леко, но не достатъчно, за да му помогне.

Никой не дойде.

Пламъците проядоха стените и плъзнаха в стаята. Навсякъде се стелеше задушаващ дим и Акин установи, че диша по-лесно, когато не го прави през устата. Вече на гърлото му имаше саир отвор, ограден от големи и силни сетивни пипала. Те се задвижиха автоматично, за да пречистят въздуха, който той вдишваше, от дима.

И все още никой не беше дошъл да му помогне. Щеше да изгори. Нямаше никаква защита от огън.

Ще умре. Неси и приятелят й ще унищожат шанса на човечеството за нов свят, защото бяха пияни и обезумели.

Това ще е краят му.

Провикна се и се задави, защото все още не разбираше напълно как да използва познатия си отвор за говорене, а непознатия нов — за дишане.

Защо го оставяха да изгори? Хората го чуваха. Би трябвало да са го чули и сега! И той ги чуваше: тичаха, крещяха, звуците им потъваха в пукането и бученето на огъня.

Успя да падне от леглото.

Изпита съвсем лек шок при приземяването. Сетивните му пипала автоматично се защитиха, като прилепнаха плътно към тялото му. Щом докосна пода, започна да се опитва да се претърколи към вратата.

Спря, за да разбере какво точно му казват сетивата му. Вибрации. Някой идва.

Някой тича към стаята, в която е той. Стъпките на Гейб.

Извика, с надеждата, че така ще успее да насочи мъжа през дима. Видя как вратата се отваря, усети чужди ръце по себе си.

С почти болезнени усилия, Акин успя да спре сетивните си пипала да се забият в плътта на мъжа. Допирът му беше като покана да бъде изследван с подсилените зрели сетива. Но моментът не беше подходящ за това. Трябваше да направи всичко възможно да не пречи на Гейб.

Остави се да се превърне в предмет — в чувал със зеленчуци, който да бъде метнат на нечие рамо. В този момент се радваше, че е дребен.

Гейб падна веднъж, закашля се, сломен от горещината. Изпусна Акин, вдигна го отново и пак го метна на рамо.

Огромни пламъци бяха блокирали външната врата. След момент излизането и от задната щеше да е невъзможно. Гейб я отвори с ритник и изтича надолу по стълбите; за кратко бе изцяло заобиколен от пламъци. Косата му се подпали и Акин му закрещя да я изгаси.

Гейб спря в момента, в който беше на сигурно място далече от къщата, хвърли Акин на земята и се свлече, удряйки се и кашляйки.

Дървото, под което бяха спрели, се беше подпалило от къщата. Трябваше отново да се преместят, и то бързо, за да избягат от горящите клони. Гейб вдигна Акин веднага след като потуши огъня по себе си, и се заклатушка към гората.

— Къде отиваш? — попита го Акин.

Не му отговори. Изглежда, в момента бе способен само да диша и да се движи.

Пламъците погълнаха цялата къща зад гърба им. Никой не можеше да оцелее в нея вече.

— Тейт! — каза Акин внезапно.

Къде беше тя? Гейб никога не би тръгнал да спасява него, докато Тейт изгаря в пламъците.

— Напред — изхриптя Гейб.

Значи, тя беше добре.

Гейб падна отново, този път наполовина върху Акин. От болката и по рефлекс Акин се впи в него безпомощно. Мигновено парализира мъжа, като прекъсна пътя на важни сигнали за движение между мозъка и останалата част от тялото.

— Лежи и не мърдай — каза, надявайки се, че така дава на Гейб поне илюзия за избор. — Просто лежи и ме остави да ти помогна.

— Сам на себе си не можеш да помогнеш — прошепна Гейб.

Бореше се да диша, да се движи.

— Мога да си помогна, като те излекувам! Ако паднеш още веднъж върху мен, може да те ужиля. Сега млъкни и престани да се опитваш да се движиш. Белите ти дробове са пострадали и имаш изгаряния.