Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

Проблемът с белите дробове беше голям и можеше да го убие. Изгарянията бяха просто много болезнени. Но Гейб не млъкваше.

— Градът… Могат ли да ни видят?

— Не. Между нас и Феникс има царевична нива. Но огънят още се вижда. И се разпространява.

Гореше още поне една къща. Вероятно подпалена от пламналото дърво.

— Ако не завали, може да изгори половината град. Глупаци.

— Няма да завали. Сега млъкни, Гейб.

— Ако ни хванат, сигурно ще ни убият!

— Моля? Кой?

— Хората от града. Не всичките. Само тези, които създават проблемите.

— Ще бъдат твърде заети с потушаването на огъня. Не е валяло от дни. Избрали са грешния сезон за това. Само не говори и ме остави да ти помогна. Няма да те приспивам, така че може да усетиш нещо. Но няма да те боли.

— Вече толкова ме боли, че едва ли ще усетя, ако ме заболи от теб.

Акин прекъсна сигналите за болка, които нервите на Гейб изпращаха към мозъка му, и накара мозъка му да започне да отделя специфични ендорфини.

— Исусе Христе! — каза мъжът, докато се задъхваше и кашляше.

За него болката бе спряла изведнъж. Не чувстваше нищо. Така всичко беше по-малко объркващо. Но за Акин това означаваше внезапна, ужасна болка, последвана от бавно облекчение. Никаква еуфория. Не искаше Гейб да се опияни от собствените си ендорфини. Но можеше да направи така, че да се чувства добре и нащрек. Беше като композирането на музика: балансирането на ендорфините, заглушаването на болката, поддържането на трезвостта. Музиката, която той правеше, беше проста. Оолоите постигаха величествени съзвучия, като вплитаха хора един в друг и споделяха удоволствието им. Оолоите също така добавяха по малко от себе си в това единение. Акин щеше да усети това скоро, когато Декиат се променеше. Засега удоволствието идваше само от лечението.

Гейб започна да диша по-леко, когато състоянието на дробовете му се подобри. Не забеляза, че плътта му беше започнала да зараства. Акин остави ненужната изгоряла кожа да се отлющи. Скоро Гейб щеше да има нужда от вода и храна. Акин смяташе да приключи, като стимулира чувството за глад и жажда в мъжа, за да е готов да поеме всичко, което Акин намери. Най-важното беше да изпие нещо скоро.

— Идва някой — прошепна Гейб.

— Гилбърт Сен — каза Акин в ухото му. — Търси ни от известно време. Ако не мърдаме, може и да не ни намери.

— Откъде знаеш, че е…

— По стъпките. Той звучи по същия начин, по който звучеше, когато живеех тук. Сам е.

Акин тихо приключи с работата си и изтегли влакънцата на сетивните си пипала от Гейб.

— Може да се движиш вече — прошепна му. — Но недей.

Акин също можеше да се движи, вече малко по-свободно, но се съмняваше, че ще може да върви.

Внезапно Гилбърт Сен ги откри — почти се препъна в тях на светлината от луната и пламъците. Отскочи назад и насочи пушката си към тях.

Гейб се повдигна и седна. Акин се подпря на него, за да се изправи, и успя да се задържи на крака, когато го пусна. Можеше да ускори телесните процеси на всеки, но не и своите собствени. Гилбърт Сен погледна към него, след което предпазливо отмести поглед. Наведе пушката си.

— Добре ли си, Гейб? — попита.

— Добре съм.

— Имаш изгаряния.

— Имах.

Гейб хвърли поглед към Акин.

Гилбърт Сен внимаваше да не гледа към него.

— Ясно. — Обърна се към огъня. — Иска ми се това да не се беше случвало. Никога не бихме подпалили дома ти.

— Така като гледам, точно това направихте — измърмори Гейб.

— Неси го направи — каза Акин бързо. — Тя и мъжът, който искаше да влезе в къщата, за да ме види. Чух ги.

Пушката се повдигна отново, този път насочена само към Акин.

— Ти мълчи — каза той.

— Ако умре той, умираме всички — каза Гейб приглушено.

— И без това всички ще умрем. Някои от нас избират да умрат свободни!

— На Марс ще има свобода, Гил.

Ъгълчетата на устата на Гилбърт Сен увиснаха. Гейб поклати глава. Обърна се към Акин:

— Убеден е, че идеята ти за Марс е измама. Трик, с който лесно да се съберат всички бунтовници, за да бъдат използвани на кораба или в оанкалските селища на Земята. Доста хора мислят така.

— Това е моят свят — каза Гилбърт Сен. — Тук съм роден и тук ще умра. И ако не мога да имам човешки деца — изцяло човешки деца — то тогава не искам да имам никакви.

Този мъж беше готов да помогне при отрязването на сетивните пипала на Амма и Шкахт. Тогава не искаше да причинява подобно нещо на деца, на момичета, но искрено вярваше, че това е правилната постъпка.