Мари Лу - Легендата

Вливат този вирус в бедняшките квартали чрез система от подземни тръби. Понякога във водоснабдителните станции, а друг път просто директно в няколко определени къщи, за да видят как се разпространява. Това поставя началото на нова епидемия от зараза. Когато сметнат, че са видели достатъчно доказателства за това какво може да прави този тип вирус, те тайно инжектират всички (имам предвид всички, които са останали живи) в тези сектори с лекарство по време на рутинни проверки и заразата изчезва до следващия тестови вид. Също така правят индивидуални експерименти със зараза върху някои деца, които се провалят на изпитанието. Те не са пращани в трудови лагери, Джун.

Никой от тях не отива никъде.

Те умират.

Разбираш ли накъде бия? Използват заразите, за да редуцират популацията на слаби гени, по същия начин, както изпитанията избират най-силните. Но те също създават вируси, които използват срещу колониите. Използват биологични оръжия срещу тях от години. Не ми пука какво ще стане с колониите или какво точно иска да им причини нашата република, но, Джун, нашите собствени хора са опитни мишки. Татко работеше в тези лаборатории и когато се е опитал да напусне, са го убили. И мама също. Те са искали да кажат на всички. На кого му е нужен масов бунт? Със сигурност не и на Конгреса.

Всички ние ще умрем по този начин, Джун, ако някой не се намеси. Един ден даден вирус ще излезе извън контрол и никаква ваксина, нито лекарство ще успеят да го спрат.

26 ноември

Томас знае. Той знае за подозренията ми и че смятам, че правителството умишлено е убило родителите ни.

Продължавам да се питам как е разбрал, че съм проникнал в базата данни за починали граждани, и единственото нещо, което ми хрумва, е, че съм оставил някаква следа, а техниците, които са оправяли дупката в защитата, са я открили и са му споменали за нея. И така по-рано днес той дойде при мен и ме попита.

Отговорих му, че все още скърбя за смъртта на родителите ни и съм станал малко параноичен. Обясних му, че не съм открил нищо. Казах му, че ти не знаеш нищо и че не трябва да го споменава пред теб. Той обеща, че ще го пази в тайна. Мисля, че мога да му имам доверие. Просто е малко изнервящо да има някой друг, който да е осведомен дори и за съвсем нищожна част от подозренията ми. Искам да кажа — знаеш го какъв става той понякога.

Взех решение. До края на седмицата ще кажа на командир Джеймсън, че ще се оттегля от патрула й. Ще се оплача от работното време и ще обясня, че не мога да те виждам достатъчно. Ще направя ново обновление на файла тук, когато бъда преназначен.

Следвах инструкциите на Метиъс и изтрих всичко до последната следа от блога му.

След това се свих на дивана и заспах. Събуди ме звънът на телефона. Натиснах бутона и гласът на убиеца на брат ми се разнесе из всекидневната. Томас, войникът, който на драго сърце ще изпълни всяка заповед на командир Джеймсън, дори и тя да е да убие приятел от детските си години. Войникът, който използва Дей като удобна, изкупителна жертва.

— Джун? Добре ли си? Почти десет часът е и все още не съм те виждал. Командир Джеймсън иска да знае къде си.

— Не се чувствам добре — успях да отвърна. — Ще поспя още малко.

— О! — Последва кратко мълчание. — Какви са симптомите ти?

— Ще се оправя — отговорих. — Просто съм дехидратирана и имам треска. Мисля, че ядох нещо развалено снощи в кафенето. Кажи на командир Джеймсън, че до довечера ще съм по-добре.

— Хубаво тогава. Съжалявам да го чуя. Дано скоро се почувстваш по-добре. — Още една кратка пауза. — Ако до довечера не се оправиш, ще напиша доклад и ще изпратя патрул, който да те провери за заразата. Нали знаеш, такъв е протоколът. И ако имаш нужда от мен, просто ми се обади.

Ти си последният човек, когото искам да видя.

— Ще ти се обадя. Благодаря. — Затворих.

Главата ме болеше. Твърде много спомени, твърде много разкрития. Нищо чудно, че командир Джеймсън е разпоредила да изнесат тялото на Метиъс толкова бързо. Аз бях достатъчно наивна да смятам, че го е направила от състрадание. Нищо чудно, че тя организира погребението. Дори тестовата ми мисия да открия Дей сигурно е била за отвличане на вниманието ми, докато те са унищожили доказателствата.

Спомних си вечерта, когато Метиъс бе решил да прекрати чиракуването си при Киан и да не се присъединява към координаторите на изпитанието. Той беше мълчалив и затворен в себе си, когато ме взе от училище.

— Добре ли си? — спомних си, че го попитах.