Мари Лу - Легендата

Грешно изписана дума. Намръщих се.

— Странно — казах на глас. Думата хладилник бе изписана с едно допълнително „д“. Хладилдник . Никога през живота си не съм виждала Метиъс да сбърка правописа на каквото и да е.

Проучих думата, поклатих глава и реших да продължа напред. Запаметих страницата.

Десет минути по-късно открих още една. Този път думата повишение бе изписана като повешение .

Две неправилно изписани думи. Брат ми никога не би направил това случайно. Огледах се наоколо, сякаш в стаята може да има камера за наблюдение. След това се наведох към масичката за кафе и започнах да прелиствам всички страници от дневниците на Метиъс. Запаметявах грешно изписаните думи в главата си. Нямаше нужда да ги записвам и да позволя на някой друг да ги открие.

Намерих трета дума: буржоазия , изписана боуржоазия . След това четвърта: произхождам , изписана проижхождам . Сърцето ми започна да блъска в гърдите. Преминах през всичките дванадесет дневника на Метиъс и открих тридесет погрешно изписани думи. Всички те бяха от дневниците, водени през последните дванадесет месеца.

Облегнах се назад на канапето и затворих очи, за да мога да си представя думите в ума си. Толкова много погрешно изписани думи от Метиъс значеха само едно — бе ми оставил съобщение. Таен код. Сигурно затова беше извадил всички кутии от килера в онзи съдбоносен следобед… за това искаше да говорим. Промених местата на думите в опит да оформя изречение, което има смисъл, а когато и това не доведе до успех, разместих буквите, за да видя дали всяка от тях не е анаграма на нещо Друго. Не, нищо.

Разтрих слепоочията си. След което опитах нещо различно — ами ако Метиъс искаше да събера отделните букви, които или липсват от всяка дума или са в дума, в която не би трябвало да бъдат? Безмълвно направих списък от тези букви в главата си, като започнах с d-то в хладилдник.

fl05KWKABСKPybMAWAPWEMTB044KA ОЧМ

Намръщих се. Нямаше смисъл. Разбърках буквите в ума си отново и отново, като се опитвах да образувам различни комби нации от думи. Когато бях малка, Метиъс играеше с мен игра на думи — той хвърляше кубчета с букви върху масата и ме питаше какви думи мога да създам с тях. Сега отново опитах да играя.

След поредния опит се натъкнах на една комбинация, която ми отвори очите.

МАЙСКО БРЪМБАРЧЕ. Прякора, с който ме наричаше Метиъс. Преглътнах тежко и се опитах да запазя спокойствие. Бавно подредих останалите букви и се опитах да формирам думи от тях. Комбинациите прелитаха през ума ми, докато една от тях не ме накара да се спра.

ДЖУН МАЙСКО БРЪМБАРЧЕ.

Единствените останали букви след това бяха трите W и ОЧАТМККО. Което оставяше само една логична опция.

WWW ДЖУН МАЙСКО БРЪМБАРЧЕ ТОЧКА КОМ.

Уебсайт. Проверих буквите още няколко пъти в ума си, за да се уверя, че предположението ми е вярно. След това погледнах компютъра си.

Първо въведох хака на Метиъс, който ми позволяваше достъп до интернет. Включих защитите и мрежовите протоколи за сигурност, както ме бе научил брат ми — навсякъде в мрежата имаше очи, които те наблюдават. После изключих историята на уеббраузъра ми и въведох URL-а с треперещи пръсти.

Появи се бяла страница. Най-горе изскочи текст от един-единствен ред.

Подай ми ръката си, а аз ще подам моята.

Знаех точно какво иска Метиъс от мен. Без да се колебая протегнах ръка и я сложих с разперени пръсти върху монитора.

Първоначално нищо не се случи. После чух изцъкване, видях бледа светлина да сканира кожата ми и бялата страница изчезна. На нейно място се появи нещо, което приличаше на блог. Дъхът ми спря. Имаше шест кратки записа. Наведох се напред на стола си и започнах да чета.

Това, което видях, ме накара да настръхна от ужас.

12 юли

Това е само за очите на Джун. Джун, лесно можеш да изтриеш всички следи от този блог по всяко време, като притиснеш дясната си длан до екрана и въведеш командата: Контрол+Шифт+С+Ф. Единствено тук мога да напиша това. За теб.

Вчера бе петнадесетият ти рожден ден. Иска ми се да си по-голяма обаче, защото не мога напълно да се заставя да обясня на едно петнадесетгодишно момиче какво съм открил — особено когато трябва да празнуваш.

Днес намерих снимка, направена от покойния ни баща. Това е възможно най-последният фотос от най-последния фотоалбум, който те са притежавали, и никога преди това не съм го забелязвал, защото татко го е бил скрил зад една по-голяма снимка. Знаеш, че аз разглеждам снимките на родителите ни през цялото време. Обичам да чета техните малки бележчици, имам усещането, че те все още могат да разговарят с мен. Но този път забелязах, че последната снимка в албума е необичайно плътна на пипане. Когато я завъртях в ръце, скритата снимка изпадна.