Мари Лу - Легендата

— Името ми е Тес — чух я да казва. Не бе толкова глупава, че да спомене моето, но продължи да говори: — От коя част на Езерния си? От друг сектор ли си? — Тес огледа раните на Момичето. — Тази е доста дълбока, но ще зарасне. Ще се опитам да ти намеря козе мляко на сутринта. Полезно е. Дотогава просто ще трябва да я плюнчиш срещу инфекции.

От изражението на Момичето разбрах, че то вече го знаеше.

— Благодаря ти — измърмори то на Тес. Хвърли поглед към мен. — Благодарна съм за помощта ти.

Тес отново се усмихна, но усетих, че дори и тя се чувстваше малко неудобно в присъствието на новодошлата.

— Аз ти благодаря.

Стиснах зъби. Нощта ще настъпи след около час, а към задълженията ми се добави и грижата за ранената непозната.

След малко се изправих и се присъединих към Тес и Момичето. Някъде в далечината клетвата на републиката бе започнала да ехти по градските високоговорители.

— Ще прекараме нощта тук — погледнах Момичето. — Как се чувстваш?

— Добре — отвърна то.

Но бе очевидно, че изпитва болка. Не знаеше какво да прави с ръцете си, затова не преставаше да се пресяга към раната, а после се спираше. Изпитах внезапна нужда да я утеша.

— Защо ме спаси?

Изсумтях.

— И идея си нямам. Ти ми струваш хиляда банкноти.

Момичето за първи път се усмихна, но имаше нещо безкрайно предпазливо в погледа й. Тя сякаш възприемаше и анализираше всяка моя дума. Нямаше ми доверие.

— Залагаш големи суми, нали? Съжалявам за това. Тя ме ядоса. — Момичето се премести. — Предполагам, че Киеде не ти е приятелка.

— Тя е барманка от пограничната част между Алта и Зимния. Просто позната отскоро.

Тес се изсмя и ми хвърли поглед, който не можах да разгадая.

— Той обича да се опознава със сладки момичета.

Погледнах я навъсено.

— Дръж си езика зад зъбите, братовчедке. Не ти ли стига, че усети полъха на смъртта на няколко пъти само за един ден?

Тес кимна и едва доловима усмивка се изписа на лицето й.

— Ще донеса вода. — Тя скочи и се отправи надолу по откритото стълбище към ръба на водата.

Когато вече я нямаше, седнах до Момичето и ръката ми случайно докосна кръста му. То леко си пое въздух — отместих се изплашен, че съм я наранил.

— Ще зарасне скоро, стига да не се инфектира. Но ще ти е нужна почивка от няколко дни. Можеш да останеш с нас.

Момичето сви рамена.

— Благодаря. Възнамерявам да си тръгна, когато се почувствам по-добре.

Облегнах се назад и огледах лицето на Момичето. То бе малко по-бяло от другите момичета в сектора и имаше големи, тъмни очи със златист отблясък на бледата светлина. Не можех да преценя дали бе местно или кавказки тип. Бе хубаво по начин, който ме разсейваше, точно както го направи на ринга по скизбокс. Не, хубаво не е точната дума. Красиво. Не само това, но ми напомняше на някого. Може би заради изражението на очите й, в които се четеше едновременно хладна логика и огнено непокорство… Усетих как бузите ми пламнаха и мигновено извърнах поглед, доволен от настъпилия мрак. Може би не трябваше да му помагам. Твърде много ме разсейваше. В този миг си мислех единствено какво бих дал, за да го целуна или да прокарам пръсти през черната му коса.

— Благодаря ти за помощта днес. Говоря за Тес. Къде си се научила да се биеш така? Счупи ръката на Киеде без никакво усилие.

Момичето се поколеба. С периферното си зрение видях, че ме наблюдава. Обърнах се, за да застана с лице към нея, а тя се престори, че се взира във водата, сякаш бе хваната в крачка. Разсеяно докосна хълбока си, след което цъкна с език, сякаш по навик.

— Навъртам се често из покрайнините на Батала. Обичам да наблюдавам как кадетите тренират.

— Охо, ти си падаш по рисковете. Но начинът, по който се биеш, е доста впечатляващ. Обзалагам се, че се справяш страхотно сама.

Момичето се изсмя.

— Сам можа да видиш колко добре се справих днес. — Поклати глава. Дългата му конска опашка се метна отзад. — Въобще не трябваше да гледам двубоите по скизбокс, но какво да кажа? Приятелката ти имаше вид на човек, който се нуждае от помощ.

След това премести поглед към мен. Онова предпазливо изражение все още се четеше в очите му.

— Ами ти? Сред тълпата ли беше?

— Не. Тес беше там, защото обича да наблюдава схватките и е малко късогледа. Аз обичам да гледам от разстояние.

— Тес. Тя сестра ли ти е?

Поколебах се.

— Да, нещо подобно. Всъщност се опитах да предпазя Тес с праховата бомба.

Момичето повдигна вежди. Наблюдавах как устните му се извиват в усмивка.