Мари Лу - Легендата

Този път момичето кимна. Тълпата отново избухна в овации и Киеде се усмихна. Наведох се леко иззад комина. Имаше нещо в това момиче… не знаех какво. Но очите й пламтяха на светлината и макар че бе горещо и може и да си въобразявах, но ми се стори, че видях лека усмивка на лицето й.

Тес ми хвърли въпросителен поглед. Поколебах се за част от секундата и след това вдигнах отново един пръст. Изпитах благодарност към загадъчното момиче за това, че помогна на Тес, но когато парите ми бяха заложени на карта, реших да я играя на сигурно. Тес кимна и направи залог в полза на Киеде.

Но в мига, в който новото момиче стъпи в кръга и видях стойката й… осъзнах, че съм направил голяма грешка. Киеде удряше като бик, като таран.

Това момиче обаче поразяваше като пепелянка.

Не се притеснявах, че ще загубя двубоя.

Притеснявах се повече, че случайно мога да убия опонентката си.

Но ако сега тръгнех да бягам, бях мъртва.

Сама се скастрих в ума си — в каква каша се забърках само. Когато първоначално видях тази тълпа комарджии, исках да остана настрана от нея. Не исках да имам нищо общо с шумните побоища. Можеш да бъдеш арестуван от уличната полиция и отведен към центъра за разпит. Но след това си помислих, че може би ще успея да получа някаква ценна информация от подобна група — толкова много местни, все някой можеше дори да познава лично Дей. Не вярвах той да е абсолютно непознат на всички в Езерния, а ако имаше място, където да научиш за самоличността му, то това бе сред тълпата, която гледа нелегални схватки по скизбокс.

Но не трябваше да се застъпвам за слабичкото момиче, което изблъскаха на ринга. Трябваше да я оставя да се погрижи сама за себе си.

Сега вече бе твърде късно.

Момичето на име Киеде наклони глава към мен и се ухили, когато се изправихме лице в лице на ринга. Поех си дълбоко въздух. Тя вече бе започнала да ме обикаля в кръг и да ме дебне като жертва. Проучвах позиционирането й. Тя пристъпи напред с десния си крак. Бе левичарка. Обикновено това сигурно работеше в нейно предимство и объркваше опонентите й, но аз бях тренирала за такива случаи. Смених начина, по който се движа. Ушите ми заглъхнаха от шумотевицата.

Оставих я първа да нанесе удар. Тя ми се озъби и атакува напред с пълна скорост с вдигнат юмрук. Но аз успях да я видя как се подготвя за ритник. Стъпих встрани. Ритникът й изсвистя покрай мен. Използвах инерцията й срещу самата нея и я ударих силно, когато бе с гръб към мен. Тя загуби равновесие и почти падна. Тълпата избухна в овации.

Киеде се завъртя, за да застане отново с лице към мен. Този път усмивката й бе изчезнала — успях да я ядосам. Тя отново ми се нахвърли. Блокирах първите й два удара, но третият ме хвана неподготвена и ме улучи в челюстта ми, а главата ми се замая.

Всеки мускул по тялото ми искаше да приключи всичко на момента. Но аз се заставих да смекча гнева си. Ако се биех твърде добре, хората щяха да станат подозрителни. Стилът ми бе твърде прецизен за една обикновена улична просякиня.

Позволих на Киеде да ме удари един последен път. Тълпата ревеше. Тя отново започна да се хили, увереността й се възвръщаше. Изчаках я да се подготви отново да атакува. След това се метнах напред, приклекнах и я спънах. Тя въобще не го очакваше — падна здраво по гръб. Тълпата изкрещя одобрително.

Киеде се напрегна, за да се изправи на крака, макар че при повечето скизбокс схватки падането й би се приело като край на рунда. Тя избърса капчици кръв от устата си. Преди да успее да си поеме равномерно дъх, изкрещя яростно и отново ме атакува. Трябваше да забележа мъничката проблясваща светлина близо до китката й. Юмрукът на Киеде ме удари силно отстрани и аз усетих ужасяваща, остра болка. Избутах я. Тя ми намигна и отново започна да ме обикаля. Държах се за хълбока — и тогава усетих нещо топло и мокро на кръста си. Погледнах надолу.

Прободна рана. Само назъбен нож може да е разкъсал по подобен начин кожата ми. Присвих очи към Киеде. Оръжията не би трябвало да бъдат част от двубой по скизбокс… но това не бе битка, в която тълпата съблюдава всички правила.

От болката станах безразсъдна и гневна. Без правила ли? Така да бъде.

Когато Киеде отново ме нападна, аз мълниеносно се отместих назад и извих ръката й в стегната хватка. С едно движение я счупих. Киеде изкрещя от болка. Когато се опита да се отскубне, аз продължих да я държа, като извивах счупената й ръка зад гърба, докато не видях кръвта да се оттича от лицето й. Ножът се изплъзна изпод долната част на потника й и издрънча на земята. Назъбен нож, точно както си мислех. Киеде не бе обикновена улична просякиня. Щом се бе докопала до подобно добро оръжие, вероятно бе от бранша на Дей. Ако не бях под прикритие, щях да я арестувам на мига и да я отведа за разпит. Раната ми пареше, но стисках зъби и задържах хватката върху ръката й.