Мари Лу - Легендата

Тя вече бе спечелила един мач. Според неписаните правила на скизбокса, сега трябваше да се бие, докато не загуби рунд — опонентът й трябваше да я свали на земята. Всеки път, когато тя спечелеше, получаваше дял от всички залагания за нейния опонент. Погледът ми се отклони към момичето, което Киеде току-що избра за свой следващ претендент. То бе с мургава кожа, навъсени вежди и несигурно изражение. Извъртях очи. Несъмнено тълпата трябваше да знае, че този двубой е предрешен. Претендентката щеше да извади късмет, ако Киеде я оставеше жива.

Тес изчака момент, в който никой не й обърна внимание, и погледна бързо към мен. Повдигнах един пръст. Тя се ухили, след това ми намигна и погледна отново към тълпата. Подаде парите на човека, който организираше залаганията — едър, як тип. Заложихме хиляда банкноти, почти всичките ни пари, в полза на Киеде.

Двубоят продължи по-малко от минута. Киеде нападна рано и мощно, хвърли се напред и удари яростно другото момиче през лицето. То се разколеба. Киеде я размота като котка, която си играе с плячката, преди отново да я удари с юмрук. Претендентката се строполи на земята и удари главата си в циментения под, където остана да лежи замаяна. Нокаут. Тълпата избухна в одобрителни възгласи, а няколко души помогнаха на момичето да напусне ринга, залитайки. Разменихме си кратки усмивки с Тес, която събра печалбата ни и я пъхна в кесията.

Хиляда и петстотин банкноти. Преглътнах бавно и си напомних да не се превъзбуждам. Една стъпка по-близо до флакона с лекарството.

Вниманието ми отново се насочи към аплодиращата тълпа. Киеде разметна диво косата си към публиката и застана В подигравателна поза специално за тях, което ги подлуди.

— Коя е следващата?

Тълпата скандира в отговор:

— Избирай! Избирай!

Киеде бавно огледа кръга, като ту поклащаше глава, ту понякога я накланяше на една страна. Не откъсвах очи от Тес. Тя бе застанала на пръсти зад няколко по-високи зрители и се напрягаше, за да се добере до по-добра позиция за гледане. След това колебливо ги потупа по рамената, каза нещо и си проправи път напред. Стиснах зъби при тази гледка. Следващия път щях да отида с нея. Тогава тя щеше да може да се качи на рамената ми и да вижда двубоите съвсем ясно, вместо да привлича нежелано внимание към себе си.

Секунда по-късно се изправих мълниеносно. Тес си проправи път покрай един от едрите комарджии. Той й изкрещя нещо гневно и преди тя да успее да се извини, видях как я блъсна в центъра на ринга. Тя се спъна и тълпата се заля от смях.

Гняв започна да кипи в гърдите ми. Киеде изглеждаше развеселена от цялата случка.

— Това предизвикателство ли е, хлапе? — извика тя. Усмивка разцъфна на лицето й. — Струваш ми се приятно забавление.

Тес объркано се огледа наоколо. Опита да се върне обратно в тълпата, но те блокираха пътя й. Когато видях Киеде да кимва с глава към Тес, аз се изправих. Тази глупачка щеше да избере Тес.

О, по дяволите, не. Не и докато аз гледах. Не и ако Киеде искаше да живее.

Внезапно един глас прокънтя някъде под мен. Спрях се на място. Някакво момиче си бе проправило път до предната част на ринга, където се взираше в Киеде. Тя се блещеше насреща й.

— Това не ми прилича на честен двубой — извика момичето.

Киеде се изсмя. Настъпи кратка тишина. След това Киеде отвърна:

— За коя, по дяволите, се мислиш, за да ми говориш така? Смяташ, че си по-добра ли? — Тя посочи момичето и тълпата изрева.

Тес бързо се мушна на безопасно място сред публиката. Новото момиче зае мястото на Тес, независимо дали го е искало или не.

Въздъхнах дълбоко. Когато успях да се успокоя, огледах по-подробно новата опонентка на Киеде.

Тя не бе много по-висока от Тес и определено бе по-лека от Киеде. За секунда изглеждаше така, сякаш вниманието на тълпата я караше да се чувства неловко и аз бях готов да я отхвърля като реална претендентка, докато не я огледах повторно. Не, това момиче нямаше нищо общо с предишното. Тя се колебаеше не защото се страхуваше да се бие, или защото се страхуваше, че ще загуби, а защото размишляваше. Пресмяташе. Имаше черна коса, завързана високо на конска опашка, и жилаво, атлетично телосложение. Застанала бе умишлено с ръка на хълбока, сякаш нищо на този свят не можеше да я хване неподготвена. Осъзнах, че погледът ми се задържа по-дълго на лицето й, за да му се полюбува.

За един кратък миг загубих представа къде се намирам.

Момичето поклати глава към Киеде. Това също ме изненада — никога не съм виждал някой да отказва двубои. Всички знаят правилата: ако си избран, трябва да се биеш. Това момиче, изглежда, не се страхуваше от гнева на тълпата. Киеде й се присмя и каза нещо, което не можах да чуя добре. Тес обаче го чу и ми хвърли бърз, загрижен поглед.