Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Сестра Крийп се стресна от гласа и вдигна глава от локвата с черна вода, над която беше приклекнала.

На няколко метра от нея стоеше нисък, закръглен мъж, облечен в парцаливо и изгорено палто от норка. Под парцалите се виждаше червена копринена пижама. Освен черните обувки с остри върхове, тънките му като на пиле крака бяха голи. Кръглото му, приличащо на луна лице беше обгорено на малки кратери и цялата му коса беше опърлена, с изключение на сивите му бакенбарди и веждите. Кожата му беше подпухнала, огромният му нос и челюстта му бяха издути, сякаш се опитваше да задържи дъха си, а сините нишки от спуканите му кръвоносни съдове бяха изпъкнали. В двата прореза, които представляваха очните му кухини, постоянно се стрелкаха две тъмнокафяви очи — те се местеха от Сестра Крийп към калната локва и обратно.

— Тази отврат е отровна — каза мъжът, като произнесе последната дума утровна . — Убива те на място.

Клошарката остана наведена над локвата като звяр, който пази изворчето си с вода. Беше си намерила укритие от проливния дъжд в купето на едно такси и се опита да спи в него през дългата и противна нощ, но няколкото ѝ минути сън бяха изпълнени с халюцинации за създанието с топящото се лице в киното. Веднага след като черното небе просветля до цвета на речна тиня, Сестра Крийп напусна укритието си — през цялото време се опитваше да не обръща внимание на трупа на предната седалка — и тръгна да търси храна и вода. Дъждът беше намалял до ръмеж и от време на време изсипваше остри като иглички капки, но времето ставаше по-студено. Имаше чувството, че е началото на ноември и трепереше в подгизналите си дрипи. Локвата дъждовна вода под лицето ѝ миришеше на пепел и сяра, но клошарката беше толкова дехидратирана и жадна, че беше на път да си потопи лицето в нея и да отвори уста.

— Един водопровод се е спукал ей там и пръска като гейзер — каза мъжът и посочи в посока, която Сестра Крийп смяташе, че е север. — Прилича на Олд Фейтфул 13 13 Гейзер в Йелоустоун, известен с редовните си изригвания на гореща вода. .

Клошарката се отдръпна от заразената вода. В далечината отекна гръмотевица, която ѝ напомни за преминаващ товарен влак. Нямаше как да види слънцето през ниските облаци с цвят на тиня.

— Намери ли нещо за ядене? — попита го през подутите си устни тя.

— Няколко лучени хлебчета на едно място, което вероятно е било пекарна. Не можах да ги задържа за дълго. Жена ми казва, че съм световен шампион по повръщане. — Мъжът се хвана за корема с покритата си с мехури ръка. — Имам язва и чувствителен стомах.

Сестра Крийп се изправи. Беше със седем-осем сантиметра по-висока от събеседника си.

— Жадна съм — каза тя. — Ще ме заведеш ли при водата?

Мъжът погледна към небето и наклони глава към звука от гръмотевицата. Изглеждаше някак си нелепо сред руините около него.

— Опитвам се да намеря телефон или полицай — каза той. — Търся цяла вечер. Никога не можеш да намериш тези две неща, когато ти трябват, нали?

— Нещо ужасно се случи — отвърна Сестра Крийп. — Не мисля, че са останали телефони и ченгета.

— Трябва да намеря телефон — настоя мъжът. — Жена ми ще се тревожи за мен! Трябва да ѝ се обадя и да ѝ кажа… че съм… добре. — Гласът го предаде, когато погледът му попадна на два подаващи се изпод купчина смачкана арматура и бетон крака. — О — прошепна той и клошарката видя, че очите му се замъглиха като мъгла на стъклото на прозорец. „Този е много луд“, помисли си тя и тръгна да върви на север, но първо трябваше да изкачи една висока могила от останки.

След няколко минути чу тежкото дишане на пълния човек, който се опитваше да я догони.

— Разбираш ли — каза той, — не съм оттук. От Детройт съм. Имам магазин за обувки в търговски център „Истленд“. Тук съм за конвенцията. Ако жена ми чуе за това по радиото, ще се поболее от притеснение!

Сестра Крийп изсумтя в отговор. Единственото, което я интересуваше в момента, беше да намери вода.

— Казвам се Уиско — представи се мъжът. — Артър Уиско. Арти за по-кратко. Трябва да намеря телефон! Разбираш ли, изгубих си портфейла, дрехите и всяко друго проклето нещо! Аз и няколко от момчетата останахме до късно вечерта преди случилото се. Оповръщах цялото място на сутринта. Пропуснах първите си две бизнес срещи и останах в леглото. Бях се завил през глава и изведнъж се появи някаква ужасна светлина, разнесе се невероятен тътен и леглото ми падна през пода! Мамка му, целият хотел започна да се разпада на парчета и аз пропаднах отново през една дупка в лобито. Озовах се в мазето, без да напускам дори леглото си! Излязох от там само за да открия, че хотелът го няма. — Арти се разкикоти като луд. — Господи, целият квартал го нямаше!