Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Пръстите ѝ напипаха още разтопено стъкло. Тя го извади, за да види в какъв боклук се бяха превърнали мечтите ѝ.

— Какво, по дяволите, е това ? — попита Арти.

Сестра Крийп държеше в ръката си подобен на поничка стъклен пръстен с дупка в средата, която беше около петнадесет сантиметра. Самият пръстен беше дебел около пет сантиметра и около осемнадесет сантиметра в диаметър. В горната му част, на неравни интервали стърчаха пет стъклени шипа: единият беше тънък като ледена висулка, вторият беше широк колкото острие на нож, третият беше изкривен като кука, а останалите два бяха просто грозни. Хванати в капана на стъклото бяха стотици тъмни елипси и квадрати в различни размери. Дълбоко вътре в пръстена се преплитаха странни паяжинови нишки.

— Това е боклук — промърмори Сестра Крийп с намерението да хвърли намереното обратно в купчината с боклуци, когато просветна нова светкавица.

Стъкленият пръстен изведнъж експлодира в пламенна светлина и за момент клошарката си помисли, че е избухнал в пламъци в ръката ѝ. Тя изпищя и го пусна на земята, а Арти извика „Господи!“.

Светлината изгасна.

Ръката на Сестра Крийп трепереше. Тя огледа добре дланта и пръстите си, за да се увери, че не са изгорени. Не усети никаква топлина, когато се появи ослепителният пламък светлина. Все още го виждаше, беше се запечатал в главата ѝ.

Пресегна се към пръстена, но бързо издърпа ръка. Арти се приближи и се наведе на няколко крачки от нея.

Сестра Крийп докосна с пръсти стъклото и отново дръпна ръка. То беше гладко и ѝ напомняше за студено кадифе. Отново го докосна с пръсти, този път за по-дълго, след което го сграбчи с ръка и го вдигна от пепелта.

Стъкленият пръстен остана тъмен.

Тя се вторачи в него и сърцето ѝ затуптя по-бързо.

Дълбоко в стъкления кръг се появи пурпурен блясък.

Той започна да расте като пламък и да се разпространява и в други точки от пръстена, да пулсира, и да пулсира, и да става все по-силен и по-ярък с всяка изминала секунда.

Един рубин с размерите на нокътя на палеца на Сестра Крийп заблестя в яркочервено, а друг, по-малък, запримига като запалена клечка кибрит. Трети рубин се разгоря като комета, последван от четвърти и пети, които също оживяха, макар и хванати в капана на това студено стъкло. Червеното сияние пулсираше, пулсираше… и клошарката осъзна, че ритъмът му следва ударите на сърцето ѝ.

Още рубини заблестяха, възпламениха се и се разгоряха като въглени. Неочаквано един диамант просветна в кристално синьо-бяло, а един четирикаратов сапфир експлодира в зашеметяващ кобалтовосин огън. Сърцето на Сестра Крийп заби по-бързо и хванатите в капана на стъкления пръстен стотици скъпоценни камъни засветиха в ритъм. Имаше смарагд в хладно зелено, диамант във формата на круша, който блестеше в горещо бяло като нажежена жичка, топаз, пулсиращ в тъмно червеникаво кафяво, както и още десетки рубини, сапфири, диаманти и смарагди, които също засветиха. Светлината потече по паяжината от нишки, които се виеха в стъклото. Тези нишки бяха от благородни метали — злато, сребро и платина — които също се бяха стопили и бяха попаднали в същия капан. Те се възпламениха като цвъртящи фитили и предизвикаха още лилави експлозии на смарагди, топази и аметисти.

Целият стъклен пръстен засия като многоцветен огнен кръг, макар Сестра Крийп да не усещаше горещина под пръстите си. Той беше започнал да пулсира много бързо, както и сърцето ѝ, и бликащите и прекрасни цветове ставаха все по-ярки.

Никога не беше виждала нещо подобно. Никога — дори на витрините на магазините на Пето авеню. В това странно стъклено произведение бяха попаднали скъпоценни камъни с невероятни цветове и чистота, някои от които бяха по повече от пет-шест карата, а други приличаха на невидими прашинки, които въпреки размера си горяха с неудържима енергия. Стъкленият пръстен пулсираше… пулсираше… пулсираше…

— Госпожа? — прошепна Арти, в чиито подути очи се отразяваше светлината. — Може ли… да го поддържа?

Сестра Крийп не искаше да се разделя със скулптурата си, но мъжът я гледаше с такова изумление и копнеж, че не можа да му откаже.

Изгорените му пръсти се увиха около стъклото, което в момента, в който напусна ръцете на клошарката, започна да пулсира в ритъм със сърцето на Арти Уиско. Цветовете също се промениха — появиха се по-тъмносини и по-зелени нюанси, а горещият бял блясък на диаманти и рубини стана малко по-слаб. Арти го погали и кадифената му повърхност му напомни за кожата на съпругата му като млада, когато бяха младоженци и тъкмо започваха съвместния си живот. Замисли се колко много я обичаше и как копнееше за нея. В този миг осъзна, че не е бил прав. Имаше къде да отиде. „У дома — помисли си той. — Трябва да се прибера у дома.“