Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Ох… ох… ох… — пелтечеше и се давеше Поу-Поу. — Гофърът 11 11 Американски гризач, подобен на лалугер. е в дупката! Ейми! Къде са ми пантофите?

Момиченцето издаде поредния болезнен хлип и Джош стисна зъби, за да не изпищи от яд. „Такова красиво дете — помисли си той. — А е на път да умре… като всички нас. Вече сме в гробовете си. Легнали сме и чакаме.“

Имаше чувството, че е свален на ринга от опонент, с когото не е планирал да се бори. Почти чуваше ръката на рефера да удря върху тепиха, докато отброява: Едно… две…

Джош вдигна рамене. Не беше преброил до три . Щеше да го направи, но не успя.

Отнесе се в мъчителен сън под акомпанимента на болката на детето, която като че ли беше обладала душата му.

— Дисциплина и контрол — каза Войника сянка с глас, който плющеше като колан по краката на малко момче. — Тези две неща правят един мъж такъв. Помни… помни…

Полковник Джеймс Маклин се беше свил в калната яма. На пет-шест метра над него се процеждаше ивица светлина, която преминаваше през земята и края на гофрирания метален лист, който покриваше шахтата. Разстоянието беше достатъчно, за да пусне мухите вътре. Те бръмчаха в кръг около лицето му и се стрелкаха към мръсотията около него. Не помнеше от колко време беше тук долу; чарлитата 12 12 Чарлита — така американците са наричали виетнамските войници по време на Виетнамската война. идваха веднъж на ден и освен ако не се заблуждаваше, беше в ямата вече тридесет и девет дни. Може би идваха по два пъти на ден и в такъв случай изчисленията му нямаше да са верни. Възможно беше също така да пропускат ден или два. Може би идваха по три пъти в един ден и след това пропускаха по два дни. Може би…

— Дисциплина и контрол, Джимбо. — Войника сянка беше седнал с кръстосани под него крака до едната от стените на ямата, на около метър и половина от него. Беше облечен в камуфлажна униформа, а изпитото му и реещо се лице беше боядисано в зелена и черна боя. — Стегни се, войнико.

— Слушам — отвърна Маклин. — Стягам се. — Той вдигна кльощавата си ръка и прогони мухите.

Разнесе се чукане. Полковникът изскимтя и се притисна в стената. Чарлитата бяха отгоре му и удряха метала с бамбуковите си пръчки и дървените си палки. Звукът ехтеше ли, ехтеше в ямата и накара Маклин да запуши уши с ръце. Чукането продължи, като ставаше все по-силно, и на него му се прииска да изпищи.

— Не — предупреди го Войника сянка, чиито очи приличаха на кратерите на Луната. — Не им позволявай да те чуят да пищиш.

Маклин стисна шепа кал и я натъпка в устата си. Войника сянка беше прав. Войника сянка винаги беше прав. Чукането спря и металният лист беше дръпнат на една страна. Мътна светлина прободе очите на полковника. Виждаше ги там горе, наведени над ямата и хилещи се насреща му.

— ’Ковник Макрийн! — провикна се един от тях. — Гладен ли си, ’ковник Макрийн?

Устата на Маклин беше пълна с кал и мръсотия. Той кимна и се изправи като молещо за парченце храна куче.

— Внимателно — прошепна Войника сянка. — Внимателно.

— Гладен ли си, ’ковник Макрийн?

— Моля ви — каза полковникът, а от устата му потече кал. Той вдигна мършавите си ръце към светлината.

— Хващай, ’ковник Макрийн! — Нещо падна в калта на няколко крачки от него, близо до разлагащия се труп на един пехотинец на име Рагсдейл. Маклин пропълзя през тялото и взе хвърленото му. Оказа се питка от мазен пържен ориз. Задъвка я лакомо и от очите му потекоха сълзи от радост. Чарлитата отгоре му се смееха. Полковникът пропълзя над останките на един капитан от военновъздушните сили, който останалите мъже наричаха Мисисипи заради провлечения му говор. Сега Мисисипи представляваше мълчалив вързоп от дрехи и кости. В другия край имаше трети труп — той отново принадлежеше на пехотинец, едно хлапе на име Макгий — който бавно гниеше в калта. Маклин приклекна до хлапето и продължи да дъвче оризовото кексче и да плаче от радост.

— Хей, ’ковник Макрийн! Много мръсен! Време за баня!

Полковникът изскимтя и потръпна, след което скри глава между ръцете си, защото знаеше какво ще последва.

Едно от чарлитата изсипа кофа с човешки изпражнения в ямата и отвратителната каша уцели Маклин, потече по гърба, раменете и главата му. Чарлитата направо виеха от смях, но той се съсредоточи върху оризовата питка. Част от изпражненията я бяха изцапали и полковникът я почисти с парцаливото си яке от военновъздушните сили.