Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— А?

— Спри каруцата.

Настоятелността в гласа ѝ накара Джош да дръпне юздите на Муле.

Ръсти също спря. Долната част на лицето му под каубойската шапка беше скрито от вълнен шал.

— Хей! Защо спираме?

Суон се заслуша в лая на Убиец. Звукът се носеше зад завоя отпред. Муле затропа на място, вдигна глава, за да подуши въздуха и изцвили силно. „Още едно предупреждение“, помисли си момичето. Муле надушваше същата опасност като Убиец. Тя наклони глава, за да види пътя. Всичко изглеждаше наред, но гледката пред нея се размазваше и се изясняваше. Знаеше, че зрението на единственото останало ѝ око бързо се разваляше.

— Какво има? — попита Джош.

— Не знам. Но на Убиец не му харесва.

— Може би зад този завой се намира градът! — каза Ръсти. — Ще избързам напред, за да проверя! — Ръцете му бяха прибрани в джобовете на палтото му. Той тръгна към завоя. Кучето продължаваше френетично да лае.

— Ръсти! Почакай! — провикна се Суон, но гласът ѝ беше толкова завален, че фокусникът не я разбра и продължи напред с бодра крачка.

Джош се сети, че Ръсти не носи оръжие, а нямаха представа какво се криеше зад завоя.

— Ръсти! — извика и той, но другият мъж вече беше стигнал до извивката в пътя. — О, мамка му! — Гигантът отвори вратата на палатката, бръкна в кутията за обувки, където държаха .38-калибровия, и набързо го зареди. Чуваше как джаф-джаф-джафкането на Убиец ехтеше в гората. Само след секунди Ръсти щеше да се сблъска с онова, което беше видяло кучето.

Фокусникът зави и пред него се появиха още от пътя и гората. Убиец стоеше в средата на пътя, на около тридесет метра отпред, и лаеше силно по нещо вдясно. Козината му беше настръхнала.

— Какво, по дяволите, те е захапало за задника? — попита Ръсти. Кучето се спусна в краката му и едва не го събори. — Шантаво, глупаво псе! — Той се наведе да вдигне териера… и тогава усети миризмата.

Тя беше остра и неприятна.

Веднага я разпозна. Това беше тежката воня на диво животно.

Разнесе се опъващ нервите писък, почти до ухото му, и една сива форма изскочи от гората. Ръсти не видя какво беше, но прикри с ръка очите си, за да ги предпази. Животното се удари в рамото му и за момент фокусникът се почувства като оплетен в кабели и бодли. Залитна назад и се опита да извика, но в дробовете му не беше останал въздух. Шапката му, опръскана в кръв, се килна на една страна и той падна на колене.

Виеше му се свят, но поне видя какво го нападна.

На около два метра от него беше приклекнал с извит в дъга гръб червен рис с размерите на теле. Извадените нокти на животното приличаха на извити ками, но онова, което шокира Ръсти, бяха двете му глави.

Онази със зелените очи изпищя с остър като бръснарски ножчета върху стъкло писък, а другата оголи зъби и изсъска като радиатор, който беше на път да се взриви.

Ръсти се опита да изпълзи надалеч, но тялото му отказа да се подчини. Нещо не беше наред с дясната му ръка, а по дясната страна на лицето му се стичаше кръв. „Кървя! — помисли си той. — Кървя лошо! О, Господи, аз…“

Рисът се спусна към него като пружина. Ноктите и двата му комплекта зъби бяха готови да го разкъсат на парчета.

Хищникът беше посрещнат във въздуха от друго животно. Убиец едва не откъсна едното от ушите му. Приземиха се и се впуснаха в безумна борба с нокти, в която хвърчеше козина и кръв. Но битката не продължи повече от миг. Масивният рис събори кучето по гръб и едната от устите му разкъса гърлото на бедното животинче.

Ръсти се опита да стане на крака, но залитна и падна. Рисът се обърна към него. Едната му уста зяпна широко, а другата помириса въздуха. Фокусникът вдигна обутия си в ботуш крак, за да изрита атакуващото го чудовище. Рисът се отпусна на задните си крака. „Хайде! — помисли си мъжът. — Давай да приключваме, двуглаво копе…“

Разнесе се бам! от пистолет и снегът подскочи на два метра зад риса. Чудовището се завъртя. Ръсти видя, че Джош бяга към него. Гигантът спря на място, прицели се и стреля. Куршумът отново отиде настрани. Животното започна да се върти в различни посоки, сякаш двата мозъка не можеха да стигнат до съгласие накъде да продължат. Главите се изпънаха на врата си и се опитаха да се захапят.

Джош зарови крак в снега, прицели се с единственото си око и дръпна спусъка.

В ребрата на риса се появи дупка. Едната глава пронизително изрева, а другата изръмжа предизвикателно към гиганта. Той стреля отново и пропусна, но следващите му два изстрела намериха целта. Чудовището потрепери и се запъти към гората, но реши да промени посоката си и нападна отново Ръсти. Очите на едната глава бяха побелели, но другата все още беше жива и зъбите ѝ бяха готови да се впият в гърлото на жертвата.