Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Колко големи са тези армии? Кой ги води?

— Маниаци, псевдопатриоти, военни, сам си избери — отвърна лекарят. — Миналата седмица оттук минаха мъж и жена, които бяха виждали Американското братство. Казваха, че наброявало четири-петстотин души. Предвождал го някакъв луд проповедник от Калифорния. Нарича се Спасителя и убива всеки, който откаже да го последва. Чух, че Ескадрон Хидра екзекутира чернокожи, хора от испански произход, ориенталци, евреи и всеки друг, който сметнат за чужденец. Армията на съвършенството е водена от бивш военен — някакъв герой от Виетнам. Те са копелетата с танковете. Бог да ни е на помощ, ако тези маниаци се придвижат на изток.

— Единственото, което искаме, е достатъчно бензин, за да стигнем до следващия град — каза Пол. — Насочили сме се на юг към Мексиканския залив. — Той прогони мухата, която кацна на ръката му. Отново имаше чувството, че е убоден от леден пирон.

Хю се усмихна замечтано.

— Мексиканският залив. Господи, не съм го виждал от много, много дълго време.

— Кой е най-близкият град? — попита Сестрата.

— Предполагам, че това е Мерис Рест, намира се на юг от някогашния град Джеферсън. Пътят обаче не е много хубав. Някога имаше голямо езеро в Мерис Рест. Както и да е, не е далеч — само на около осемдесет километра.

— Как ще стигнем дотам с празен резервоар?

Хю погледна изцапаните с кръв стърготини.

— Е, пикапът на Ърл Хокът е паркиран отвън. Съмнявам се да се нуждае от бензина в него, какво мислите?

Пол кимна. Разполагаха с градински маркуч в джипа, а самият той беше станал много добър крадец на гориво.

Една муха кацна на масата пред Хю. Той неочаквано обърна чашата си от шльокавицата и хвана в капан насекомото. То забръмча гневно, докато летеше панически в кръг вътре.

— В последно време не се срещат много мухи — каза лекарят. — Предполагам, че са останали тук заради топлината. И кръвта. Тази е луда като Дявола, нали?

Сестрата чу тихото бръмчене на друга муха, която мина покрай главата ѝ. Тя направи малка обиколка над масата и се стрелна към една цепнатина в стената.

— Има ли някое място, на което можем да прекараме нощта? — попита клошарката.

— Мога да ви намеря — отговори Хю. — Ще е обикновена дупка в земята с капак отгоре ѝ, но поне няма да умрете от студ и няма да ви прережат гърлата. — Почука по чашата и голямата зелена муха се опита да нападне пръста му. — Но ако ви осигуря безопасно място за спане — каза той, — искам нещо в замяна.

— Какво?

Хю се усмихна.

— Искам да видя Мексиканския залив.

— Забрави! — каза му Пол. — Нямаме място.

— О, ще се изненадате колко малко пространство е необходимо на един еднокрак човек.

— По-голямата тежест означава, че ще изгорим повече гориво, а какво остава за храната и водата. Не. Съжалявам.

— Тежа колкото мокро перце — настоя лекарят. — А и ще си нося своя храна и вода. Ако искате заплащане за услугата да дойда с вас, вероятно мога да ви подкупя с две туби шльокавица, които пазех за спешни случаи.

Пол тъкмо щеше да му откаже отново, но устните му не помръднаха. Шльокавицата беше може би най-гадното нещо, което някога беше опитвал, но определено беше ускорила пулса му и го беше сгряла.

— Какво ще кажеш? — обърна се Хю към Сестрата. — Някои от мостовете до Мерис Рест са съборени. Мога да ви свърша много по-добра работа от тази антична карта, която размахвате.

Първият импулс на клошарката беше да се съгласи с Пол, но видя страданието в сивите очи на Хю Райън. Изражението му беше като на лоялно куче, което е било набито и изоставено от добрия си господар.

— Моля ви! — каза той. — Няма нищо, което да ме задържа тук. Искам да видя дали вълните все още са същите като преди.

Сестрата обмисли молбата му. Нямаше никакво съмнение, че ще успее да се свие отзад в джипа, а и със сигурност нямаше да е излишно да водят гид със себе си, за да стигнат до следващия град. Хю чакаше с нетърпение отговора ѝ.

— Намери ни безопасно място, на което да прекараме нощта — отвърна тя, — и на сутринта ще поговорим. Това е най-доброто, което мога да ти обещая засега. Имаме ли сделка?

Лекарят се поколеба и огледа лицето на Сестрата. То беше силно лице, а очите ѝ не бяха мъртви като на повечето от хората, с които се беше сблъсквал напоследък. За съжаление, Маската на Йов вероятно щеше да ги затвори.

— Имаме сделка — каза той и се ръкува с двама им.

Напуснаха „Кофа кръв“, за да източат бензина от пикапа на мъртвеца. Червената вещица ги изчака да излязат и отиде до масата им, за да погледне хванатата в капана на обърнатата чаша муха. Рязко я вдигна и хвана насекомото точно когато се опита да избяга. Преди да успее да се измъкне, тя го лапна и го сдъвка.