Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Още хора минаха през бодливата тел. Те също потънаха в мрака на запад.

— Не страдайте с опетнените! Елате у дома, избягайте от Знака на Каин!

Разнесе се изстрел и един от фаровете на камиона се пропука, но мрежата спря куршума и светлината му не изгасна. Хората продължаваха да прескачат оградата и да бягат на запад.

— Нийде не оти’ам — каза жената с келоида във формата на водна лилия до Хейс. — Тука оста’ам.

Последният, който си замина, беше един тийнейджър с пушка, чиито джобове на палтото бяха натъпкани с патрони.

— Време е, Франклин Хейс! — провикна се гласът.

Хейс извади инграма и махна предпазителя.

— Време е! — изрева мъжът по високоговорителите… и ревът му беше подкрепен от един различен рев, който се извиси и се смеси в един общ нечовешки боен вик. Само дето този рев принадлежеше на току-що запалени двигатели, които прогърмяваха и се давеха, докато не заработеха на пълни обороти. И в следващия миг светнаха фарове — бяха десетки, стотици дори, извиваха се в арка от двете страни на магистрала 2 и осветяваха окопа. Хейс с ужас осъзна, че другите бронирани камиони, тирове и чудовищни машини мълчаливо се бяха промъкнали почти до бодливата тел, докато сладоледеният камион им отвличаше вниманието. Фаровете пронизаха със светлината си лицата на хората в окопа, когато двигателите изреваха и гумите с вериги тръгнаха напред през снега и замръзналите трупове.

Хейс се изправи и изкрещя „Огън!“, но стрелбата вече беше започнала. Окопът проблясваше от изстрелите, а куршумите свистяха и се забиваха в металните предпазители за гумите, радиаторите и оръдейните кули. Военните машини продължиха да настъпват, почти лениво, и Армията на съвършенството спря да стреля.

— Хвърлете бомбите! — изкрещя Хейс, но хората му не го чуха заради шума. Въпреки това бойците в окопа нямаха нужда от нареждане, за да се наведат, да вземат една от трите напълнени с бензин бутилки, с които бяха снабдени, да запалят висящите от тях парцали и да ги метнат по врага.

Бутилките експлодираха и горящият бензин се разля по снега. Гърчещите се червени пламъци разкриваха прииждащите чудовища, които бяха невредими. Някои от тях минаха през бодливата тел, която беше на малко повече от пет метра от окопа. Една бутилка мина направо през наблюдателния прорез на бронирано „Пинто“, пръсна се и разплиска горящ бензин навсякъде. Шофьорът слезе от него с писъци, а лицето му беше в пламъци. Той се заклати към бодливата тел и Франклин Хейс го застреля с автомата си. Пинтото продължи напред, отнесе барикадата и премаза четирима души, преди да успеят да излязат от окопа.

Превозните средства разкъсаха бодливата тел и изведнъж грубите им оръдейни кули и амбразури избухнаха в огън — стреляше се с пушки, пистолети и автомати, насочени към опитващите се да избягат от окопа последователи на Хейс. Десетки се върнаха назад или легнаха неподвижни в мръсния окървавен сняг. Една от горящите кутии от моторно масло се обърна и пламъците ѝ облизаха неизползваните бомби, които започнаха да експлодират в окопа. Навсякъде цареше суматоха, горяха огньове, свистяха куршуми, гърчеха се тела и се разнасяха писъци.

— Отстъпете назад! — провикна се Франклин Хейс. Защитниците побягнаха към втората бариера, която се намираше на около петдесет метра зад тях — тя представляваше висока метър и половина стена от тухли, дървен материал и замръзналите трупове на приятели и семейство, натрупани като дърва за огрев.

Франклин Хейс видя войници-пешаци, които вървяха бързо зад първата вълна от превозни средства. Окопът беше достатъчно широк, за да попречи на всяка кола или камион, които направеха опит да минат, но пехотата на Армията на съвършенството съвсем скоро щеше да плъпне наоколо. През завесата от дим и сипещ се сняг му се стори, че наброяват хиляди . Те нададоха боен вик — гърлен животински стон, който заплашваше да разтресе земята.

В следващия миг бронираният радиатор на един камион го погледна в лицето и Хейс успя да изпълзи от окопа, преди да спре на половин метър от него. Един куршум изсвистя покрай главата му и той се спъна в тялото на жената с келоида във формата на листо от водна лилия. Стана и побягна, а куршумите се забиваха в снега около краката му. Покатери се на стената от тухли и трупове и се обърна, за да посрещне нападателите.

Стената беше разтърсвана от експлозии и навсякъде хвърчаха шрапнели. Хейс осъзна, че врагът използва ръчни гранати — нещо, което не бяха сторили досега — и продължи да стреля по бягащите фигури, докато ръцете му не станаха на мехури от инграма.