Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Двамата лекари от Червения кръст и двама армейски офицери, които щяха да приличат на бойскаути, ако не бяха изгарянията по лицата им, не успяха да ѝ отнемат мешката и накрая доктор Айкелбаум вдигна ръце и изкрещя:

— Просто изтъркайте добре проклетото нещо!

Мешката беше изтъркана няколко пъти и пудрата щедро се беше разпространила в съдържанието ѝ.

— Дръж проклетата чанта затворена , госпожа! — каза ѝ ядосан Айкелбаум. Едната страна на лицето му беше покрита със сини изгаряния и беше изгубил зрението в едното си око. — Ако те видя да я отваряш дори веднъж , отива в пещта!

На Сестрата и Пол Торсън им бяха дадени широки бели комбинезони. Повечето от хората тук ги носеха заедно с гумени ботуши. Доктор Айкелбаум ги информира, че всичкото „антирадиационно облекло“ е било раздадено преди няколко дни.

Лекарят беше нанесъл подобно на вазелин мазило върху изгарянията на лицето ѝ и беше разгледал внимателно втвърденото петно кожа точно под брадичката ѝ, което приличаше на струпей, заобиколен от четири малки, подобни на брадавици пъпки. Той намери още две брадавици на челюстта под лявото ѝ ухо и седма на клепача на лявото ѝ око. Каза ѝ, че близо шестдесет и пет процента от оцелелите имат такива образувания — най-вероятно било рак на кожата, но не можел да направи нищо по въпроса. Срязването им със скалпел, обясни ѝ лекарят, само ги карало да израстват отново, при това ставали по-големи… и ѝ показа гневния черен белег на върха на собствената си брадичка. Най-странното нещо в тези образувания било, продължи той, че се появявали само на или около лицевата зона. Не бил виждал такива под врата, по ръцете, краката или друга област на кожата, изложена на радиацията.

Временната болница беше пълна с жертви на изгаряния, с хора с радиационна болест и такива, изпаднали в шок и отчаяние. Айкелбаум ѝ обясни, че най-лошите случаи ги държали в училищната зала и нивото на смъртност при тях бил деветдесет и девет процента. Самоубийството също било основен проблем. С всеки изминал ден хората осъзнавали все по-добре мащаба на бедствието и бройката на намерените обесени на дървета се увеличавал.

Предния ден Сестрата отиде в обществената библиотека на Хоумуд, но намери сградата празна, повечето от книгите ги нямаше, защото бяха използвани за гориво за огньовете, които поддържаха хората живи. Рафтовете бяха изпочупени, масите и столовете също. Клошарката тръгна по една от малкото пътеки, където все още имаше книги по лавиците и пред нея се появи облечена в антирадиационен костюм жена, която се беше качила на една стълба и се беше обесила на абажура.

В крайна сметка намери онова, което търсеше, насред купчина енциклопедии, американски исторически книги, фермерски алманаси и други книги, които бяха пощадени от пламъците. И в него провери каквото я интересуваше.

— Ето го и него — каза доктор Айкелбаум и си проправи път през последните легла, докато не стигна до това на Арти Уиско. Продавачът на обувки се беше облегнал на възглавницата си. Между неговото и съседното легло вляво имаше малка масичка, на която играеше покер със съседа си — млад чернокож мъж, чието лице беше покрито с бели триъгълни изгаряния, които бяха толкова еднакви, сякаш някой ги беше нанесъл с печат върху кожата му.

— Здрасти! — каза Арти и се ухили на Сестрата и Пол. — Фул хаус! — Той откри картите си.

— Маааамка му! Мамиш, човече! — оплака се чернокожият мъж, но въпреки това отдели няколко клечки за зъби от купчинката пред него.

— Я скивайте тук! — Арти отметна одеялото и им показа дебелия лейкопласт, който кръстосваше ребрата му. — Робота иска да играем на морски шах на корема ми!

— Робота? — попита Сестрата и чернокожият младеж вдигна пръст, за да докосне въображаемата си шапка.

— Как си днес? — попита лекарят. — Сестрата взе ли ти урина?

— Чи кък! — отвърна Робота и зарева подигравателно. — Малкият глупак има пишка, дет виси чак до Фили!

— Тук уединението не е на почит — обясни Арти, като се опита да запази достойнството си пред Сестрата. — Вземат ти пробата пред очите на Бог и на всички останали.

— Некои от женките наоколо видяха с кво разполагаш , глупако, и напрао ще се молат на колене, казвам ти!

— О, Господи! — сви се засрамен продавачът на обувки. — Ще млъкнеш ли?

— Изглеждаш много по-добре — каза Сестрата. Кожата му вече не беше сивкава и с болен вид, и макар лицето му да беше цялото в превръзки и в ярки алени изгаряния — келоиди, както ги нарече доктор Айкелбаум — според нея бузите му имаха здрав вид.