Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Десет или единадесет фигури излязоха през вратите, поведени от човек в лилава роба, която се вееше около раменете му. Някои от тях носеха пушки.

— Джош! — изкрещя Суон.

Той продължи да върви на около три метра пред нея. Не я чу заради бурята.

— Джош! — изкрещя отново тя, след което пребяга разстоянието между двама им и го удари по гърба с Ревльото.

Гигантът се обърна, очите му бяха изморени… и той също ги видя, че идват. Бяха на тридесет метра от тях и вървяха на зигзаг между колите. Едно от оръжията просветна и задният прозорец на един ван „Тойота“ зад него експлодира.

— Залегнете! — провикна се Джош и накара Суон да се прикрие. Сграбчи и Леона, когато се разнесоха още изстрели. Прозорецът на още една кола се пръсна на парчета, но тримата вече се бяха скрили зад син „Буик“ с две меки гуми.

Куршумите рикошираха и навсякъде около тях се разхвърчаха стъкла. Джош приклекна и зачака копелетата да се приближат още, преди да се изправи и да изстреля последния си патрон.

Една ръка сграбчи цевта на пушката.

Лицето на Леона беше изпито и изморено, но искрата на живота светеше в очите ѝ. Тя стисна здраво оръжието и се опита да му го отнеме. Гигантът се възпротиви и поклати глава. В този момент видя кръвта, която течеше от устата на старата жена.

Погледна надолу. Раната от куршум беше точно под сърцето ѝ.

Леона се усмихна вяло и Джош разбра какво му казва, като прочете мърдащите ѝ устни:

— Вървете . — Тя кимна към големия мокър паркинг. — Веднага — нареди му с непреклонен глас.

Гигантът видя колко много кръв е изгубила старата жена. Тя също знаеше каква ще е съдбата ѝ, виждаше го изписано на лицето ѝ. Затова не пускаше пушката и му заговори отново. Джош не я чуваше, но му се стори, че му каза „Защити детето“.

Дъждът обливаше лицето му. Имаше толкова много неща за казване, толкова много , но никой от двама им не можеше да чуе другия заради бурята и думите бяха ненужни. Джош погледна Суон и разбра, че тя също е видяла раната. Детето вдигна поглед към Леона, а после и към гиганта, и осъзна какво решение е било взето.

— Не! — изкрещя то. — Няма да ви позволя! — Момиченцето сграбчи ръката на старата жена.

Поредният куршум отнесе страничния прозорец на един пикап наблизо. Още няколко куршума се врязаха във вратата му, пукнаха предната му гума и изскърцаха по джантата.

Джош погледна Леона в очите. Пусна пушката. Тя я придърпа към себе си и сложи пръст на спусъка, след което им направи знак да тръгват. Суон не я пусна. Старата жена хвана Ревльото и го притисна в гърдите на детето, след което освободи ръката си от пръстите му. Решението беше взето. Пред очите на Леона започна да се появява мъгла; кръвта ѝ изтичаше бързо и фатално.

Джош я целуна по бузата и я прегърна силно. След това изрече безмълвно „Последвай ме“ на Суон и тръгна полуприведен и полуприклекнал между автомобилите. Не можеше да понесе да погледне старата жена отново, но щеше да запомни всяка черта на лицето ѝ до деня на своята смърт.

Леона прокара пръсти по бузата на детето и му се усмихна, сякаш беше видяла вътрешното му лице и го беше запазила завинаги в сърцето си. Очите ѝ станаха сериозни, подготвяше се за онова, което предстоеше. Нищо друго вече не беше от значение. Суон остана с нея възможно най-дълго, преди да последва Джош в лабиринта от автомобили.

Леона коленичи — болката от раната под сърцето ѝ беше просто дразнещо жилене пред ревматизма в тях. Тя зачака, обливана от силния дъжд. Не се страхуваше. Беше дошло времето да отлети от това тяло и да види по-ясно онова, което беше виждала единствено през тъмното стъкло.

Изчака още малко, след което се изправи и излезе иззад буика, за да застане пред „К-Март“ като стрелец от Престрелката в Окей Корал 24 24 Става въпрос за 30-секундната престрелка между каубои извън закона и пазители на реда, считана за най-известната престрелка в историята на Дивия запад. Престрелката се състои около 15:00 часа на 26 октомври 1881 г. в Тумбстоун, Аризона. Тя е назрявала от дълго време и е в резултат от враждата между каубоите Били Клеърборн, Айк и Били Клантън, Том и Франк Маклори от една страна, и пазителите на закона в лицето на градски шериф Върджил Ърп, заместник градския шериф Морган Ърп и временните заместник-шерифи Уайът Ърп и Док Холидей. .

Четирима от хаховците се намираха на около два метра, а зад тях имаше още двама. Леона нямаше време да се увери, че онзи с лилавата роба е с тях. Тя насочи пушката в средата им и дръпна спусъка в същото време, в което двама от ненормалниците стреляха с пистолетите си по нея.