Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Двадесет секунди! — прогърмя мегафонът.

Сърцето на Джош блъскаше като чук в гърдите му, но той беше странно спокоен. Или щеше да стигне финалната линия, или не, нямаше други възможности. Приведе се и тръгна внимателно напред, като се надяваше по някакъв начин да успее да преодолее опонента си. И в следващия миг Неандерталеца се стрелна напред, по-бърз отколкото Джош беше очаквал такъв огромен мъж да бъде, и моторната резачка се насочи към главата му. Той заотстъпва назад, но ударът с резачката беше само залъгване. Неандерталеца вдигна десния си, обут в ботуш крак, срита го в стомаха и го запрати по пътеката. Джош се стовари върху щанда с тенджери, тигани и други кухненски принадлежности и навсякъде около него задрънчаха падащи съдове. „Търкулни се!“ , изкрещя в главата си Джош и в момента, в който го направи, Неандерталеца стовари резачката на мястото, на което беше само допреди миг и остави тридесетсантиметрова драскотина на пода.

Джош бързо се обърна на същата страна и запрати крак нагоре. Уцели опонента си точно под брадичката. Краката на Неандерталеца се отлепиха от пода и той също се стовари върху витрината с домашните потреби… но не изтърва моторната резачка и се опита да се изправи. От двете ъгълчета на устата му течеше кръв.

Публиката ревеше и пляскаше.

— Десет секунди!

Джош стоеше на колене, когато осъзна от какво беше заобиколен — не само от тенджери и тигани, но и от разнообразие от ножове. Един, който беше дълъг около петнадесет сантиметра, лежеше точно пред него. Опря лявата си ръка около дръжката му, насили пръстите си да я стиснат единствено с помощта на волята си и ножът беше негов.

Неандерталеца, чиито очи бяха премрежени от болка, изплю няколко зъба и нещо, което приличаше на част от езика му.

Джош вече беше станал на крака.

— Хайде! — изкрещя той и направи заблуждаващо движение с острието. — Хайде, ненормален задник такъв!

Другият мъж го послуша и хукна по пътеката към него, като през цялото време въртеше резачката в смъртоносна арка.

Джош продължи да отстъпва назад. Погледна бързо през рамо, видя лудия рибар и мъжа с пушката, които бяха на около метър и половина зад него. За част от секундата осъзна, че Зелени зъби държеше пушката си съвсем хлабаво и спокойно. Връзката с ключовете висеше от колана му.

Неандерталеца настъпваше непоколебимо. Той се ухили и от устата му потече кръв.

— Вървиш в погрешната посока, приятелю Джош! — съобщи лорд Алвин. — Така или иначе вече няма значение. Времето свърши! Ела и си изпий хапчето!

— Целуни ми задника! — провикна се в отговор гигантът… и в следващия миг се завъртя като хала и заби ножа до дръжката в гърдите на Зелени зъби, точно над сърцето му. Устата на ненормалника се отвори, за да изпищи, а Джош хвана пушката с лявата си ръка и му я отне. Мъжът падна на пода, докато от раната му струеше артериална кръв.

Неандерталеца го нападна.

Джош се обърна в някакъв ужасен забавен каданс. Опитваше се да държи пушката стабилно и да напъха пръста си над спусъка. Неандерталеца почти го беше стигнал и резачката се стрелна за един последен ужасен удар. Гигантът опря приклада на пушката до гърдите си и усети неприятния полъх от резачката. Пръстът му намери спусъка и бързо го дръпна.

Неандерталеца беше на по-малко от метър от него и резачката беше на път да похапне плът.

Но в следващия миг в корема му се отвори голяма колкото юмрук дупка и половината му гръб излетя. Силата от изстрела разтресе Джош и едва не извади Неандерталеца от ботушите му. Моторната резачка прелетя покрай лицето на гиганта и тежестта ѝ завъртя мъртвеца като пумпал върху окървавената пътека.

— Не е честно! — изкрещя лорд Алвин и скочи от трона си. — Не игра по правилата!

Трупът се стовари на пода, като все още стискаше резачката; металните ѝ зъби издълбаха кръг в линолеума.

Джош видя как лорд Алвин хвърли мегафона и бръкна под робата си. В ръката му се появи още един блестящ пръст — подобен на сърп ловен нож, който приличаше на миниатюрна коса. Ненормалникът се обърна към Суон и Леона.

След изстрела от пушката останалите психично болни се бяха изпокрили. Джош разполагаше само с един патрон и не можеше да си позволи да го изхаби. Той хукна напред, прескочи все още потреперващото тяло и се насочи към секцията за домашни любимци, където лорд Алвин, чието лице беше изкривено от смесица от ярост и нещо, което приличаше на съжаление, коленичи пред Суон и я сграбчи за врата със свободната си ръка.