Дмитрий Глуховски - Метро 2034

Нямаше да стигнат и пет: старецът изобщо не знаеше нито с какво да започне, нито с какво да завърши, нито какво да пита, нито за какво да моли, но нямаше към кого да се обърне освен към началника на „Добрининска“.

Обаче Андрей Андреевич — едър, нервен дебелак с разкопчана куртка — не го слуша дълго време.

— Ти какво, не разбираш ли?! Тук имам извънредни обстоятелства, осем души са убити, а ти ми говориш за някакви епидемии! Тук няма нищо! Достатъчно, стига си ми губил времето! Или ще се ометеш оттук сам, или…

Като изскачащ от водата кашалот началникът на станцията изстреля туловището си нагоре, като при това за малко не обърна бюрото, зад което седеше. Дежурният надникна в кабинета с въпросително изражение. Омир също стана объркано от твърдия и нисък стол за гости.

— Сам. Но защо тогава сте изпратили войска на „Серпуховска“?

— Какво ти влиза в работата?!

— На станцията говорят…

— Какво говорят? Какво говорят?! Знаеш ли какво, за да не всяваш паника тук… Пашка, води го в маймунарника!

За миг Омир беше изкаран в коридора. Редувайки нареждания с удари, охранителят помъкна съпротивляващия се старец в тесен страничен коридор.

От един от ударите респираторът на Омир падна; той опита да задържи дъха си, но моментално получи удар в корема и задиша тежко. Кашалотът се подаде от кабинета си, запълвайки с туловището си целия отвор на вратата.

— Нека стои там засега, после ще решим какво да правим… А ти кой си? Имаш ли уговорен час? — развика се той на следващия посетител.

Омир едвам успя да се обърне нататък.

На три крачки от него, скръстил ръце на гърдите си, беше застинал неподвижно Хънтър. Облечен с тясна чужда униформа, криещ лицето си в сянката на вдигнатото забрало на шлема си, той изглеждаше сякаш не познава стареца и не смята да се намесва. Омир очакваше, че ще е омазан в кръв като месар, но единственото червено петънце върху дрехите на бригадира бяха капки от неговата собствена рана. Прехвърляйки каменния си поглед към началника на станцията, Хънтър внезапно тръгна бавно към него, сякаш възнамеряваше да влезе в кабинета право през тялото му.

Началникът се слиса и отстъпи назад, освобождавайки входа. Охранителят и Омир застинаха в очакване. Хънтър се промъкна вътре подир дебелака и с едно изръмжаване смачка надменността му и го накара да млъкне. После премина към повелителен шепот.

Охранителят заряза стареца, тръгна към вратата и прекрачи през прага. След миг изхвърча оттам, съпроводен от поток ругатни — гласът на началника на станцията премина във врещене.

— И пусни онзи провокатор! — сякаш под хипноза изпълнявайки чужда заповед, извика дебелакът най-накрая.

Дежурният — изчервен, като попарен — затвори вратата след себе си, затътри се към мястото си при входа и заби нос в новинарската сводка, отпечатана върху амбалажна хартия. Когато Омир тръгна решително към кабинета на началника, минавайки покрай бюрото му, дежурният приближи вестничето още по-близо до очите си, демонстрирайки, че случващото се оттук нататък изобщо не го засяга.

И едва сега, гледайки победоносно охранителя, скрил срама си зад вестникарския лист, Омир успя да разгледа както трябва и телефоните му. На този, който през цялото време мигаше, беше залепен къс мръснобял пластир, върху който някой бе надраскал със синя химикалка една-единствена дума…

„Тулска“.

— Ние поддържаме контакти с Ордена. — Потен, началникът на „Добрининска“ хрущеше с юмруците си, но не се осмеляваше да вдигне поглед към бригадира. — И никой не ни е предупреждавал за тази операция. Аз не мога да взема това решение сам.

— Тогава звъннете на Централна — каза Хънтър. — Имате време за съгласуване. Но е малко.

— Те няма да дадат одобрението си. Това би поставило под заплаха стабилността на Ханза… Вие какво, не знаете ли, че за Ханза стабилността е на първо място? А при нас всичко е под контрол.

— Каква стабилност, по дяволите? Ако не се вземат мерки…

— Ситуацията е стабилна, не разбирам какво не ви устройва — упорито поклати тежката си глава Андрей Андреевич. — Всички изходи са под прицел. Мишка не може да се промъкне. Нека да изчакаме, докато проблемът се разреши от само себе си!

— Нищо няма да се разреши от само себе си! — изрева Хънтър. — Само ще дадете възможност на някой да се измъкне и да избяга нагоре или да намери заобиколен път. Станцията трябва да се изчисти! По всички инструкции! Не разбирам защо самите те още не са го направили!