Дмитрий Глуховски - Метро 2034

— Никога не съм чувал нищо подобно! — Омир само се надяваше, че хитрият дявол не подкупва по този начин девойката.

— В метрото — Леонид погледна внимателно стареца — това място се нарича Изумруденият град. Но според слуховете неговите жители предпочитат друго наименование.

— И какво е то?! — разгорещи се Омир.

— Ковчегът.

— Глупости! Пълни глупости! — изсумтя старецът и се извърна.

— Разбира се — отговори флегматично музикантът. — Та нали това е приказка.

„Добрининска“ бе потънала в хаос.

Омир се оглеждаше озадачено и уплашено: дали не беше сгрешил? Можеше ли да стават такива неща на една от спокойните околовръстни станции? У него се създаваше впечатлението, че за последния час някой бе успял да обяви война на Ханза.

От паралелния тунел се подаваше товарна дрезина, на която бяха нахвърляни трупове. Военни санитари с престилки пренасяха телата на перона и ги редяха върху брезент; на един му липсваше главата, на друг нищо не му бе останало от лицето, на трети му беше разпорен коремът…

Омир закри с длан очите на Саша. Леонид си пое въздух и се извърна.

— Какво се е случило? — уплашено се обърна към санитарите единият от патрулните, прикрепени към тримата пътници.

— Това е патрулът ни от големия преход. Всичките са тук, до един. Никой не е успял да се измъкне. И не е ясно кой го е направил. — Санитарят избърса длани в престилката. — Братче, ще ми запалиш ли една цигара? Че ми треперят ръцете…

Големият преход. Разклонението, тръгващо от „Павелецка“ и пресичащо четири линии — Околовръстната, сивата, оранжевата и зелената. Омир предполагаше, че Хънтър ще избере точно този път — най-краткият, но охраняван с подсилен патрул на Ханза.

Защо е било нужно това кръвопролитие?! Дали те първи са открили огън по него, или дори не са успели да го разгледат в тъмнината на тунела? И къде е той сега? Господи, още една глава… Как е могъл да направи такова нещо?

Омир си спомни за разбитото огледало и за думите на Саша. Нима тя беше права? Може би бригадирът се бореше със себе си, стараейки се да се въздържа от излишни убийства, но не можеше да се обуздае? И когато е разбивал огледалото, наистина е искал да удари този уродлив, страшен човек, в когото постепенно се превръща?

Не. Хънтър бе видял в себе си не човек, а истинско чудовище. Точно него се е опитал да разбие. Но само е раздробил стъклото, превръщайки едното отражение в десетки.

А може би… Старецът проследи с поглед пътя на санитарите от дрезината към средата на перона… Осмият, последният. А може би точно от огледалото все още е гледал тъжно човек? Предишният Хънтър?

А онзи… другият… вече е поел контрола?

„И наистина, какво прави човека човек?

Той броди по земята вече повече от милион години, но магическата трансформация, превърнала хитроумното стадно животно в нещо съвсем различно, невиждано, се е случила с него преди някакви си десет хиляди години 10 10 Всъщност поне седемдесет хиляди години по-рано. — Бел.ред. . През деветдесет и девет процента от своята история се е приютявал в пещери и е ял сурово месо, не е знаел как да се сгрее, да създава инструменти и истинско оръжие, дори не е умеел да говори! А и по чувствата, които е бил способен да изпитва, човекът не се е различавал от маймуната или от вълците: глад, страх, привързаност, грижа, удовлетворение…

Как е могъл изведнъж за броени векове да се научи да строи, да мисли и да записва мислите си, да изменя обкръжаващия го свят и да изобретява, защо му е притрябвало да рисува и как е открил музиката? Как е успял да покори цялата планета и да я преустрои според потребностите си? Какво са дали на този звяр преди десет хиляди години?

Огъня? Дали са на човек възможност да опитоми светлината и топлината, да ги отнесе със себе си в необитаемите студени земи, да изпича плячката на огън, правейки я по-вкусна. Но какво е променило това? Освен че му е позволило да разшири владенията си? Понеже плъховете и без огън са успели да запълнят цялото земно кълбо, оставайки си такива, каквито са били отначало — съобразителни стадни гризачи.

Не, все пак не е огънят; във всеки случай — не само огънят, музикантът беше прав. Нещо друго… Но какво?

Езикът? Ето едно несъмнено различие от останалите животни. Шлифоване на непреработените мисли в диаманти от думи, които могат да станат всеобща монета, да получат повсеместно разпространение. Умението даже не толкова да изразяват ставащото в главата им, колкото да го подреждат; изливане на неустойчиви, течащи като разтопен метал образи в твърди форми. Ясност и трезвост на ума, възможност да се предават ясно и еднозначно от уста в уста заповеди и знания. Оттук и способността на хората да се организират и да се подчиняват, да създават армии и да изграждат държави.