Дмитрий Глуховски - Метро 2034

— Но той те изостави — уязви я сурово Омир.

— Аз изоставих него. — Девойката се навъси. — А сега трябва да го догоня, докато не е станало късно. Те все още са живи. Все още могат да бъдат спасени — повтори тя. — И самият той все още може да бъде спасен.

— А него от кого ще спасяваш? — вдигна глава Омир.

Саша го погледна недоверчиво — нима старецът все още не беше разбрал нищо въпреки всичките й усилия? И тя отговори невероятно сериозно:

— От човека в огледалото.

— Свободно ли е?

Саша, разсеяно човъркаща с вилицата си печените гъби, потрепна. До нея, с поднос в ръце, стоеше зеленоокият музикант. Старецът бе отишъл някъде и сега мястото му беше празно.

— Не.

— Винаги може да се намери решение! — Той остави подноса си, пъргаво подхвана едно свободно столче от съседната маса и седна от лявата страна на Саша, преди тя да успее да протестира.

— Ако те питат — не съм те канила — предупреди го тя.

— Дядо ти ще ти се накара? — намигна музикантът с разбиране. — Нека да се представя. Леонид.

— Той не ми е дядо. — Саша усети как бузите й поруменяват.

— Така ли? — Леонид си натъпка устата и възхитено изви вежди.

— Ти си нагъл — отбеляза тя.

— Аз съм напорист. — Той назидателно вдигна вилицата нагоре.

— Прекалено си самоуверен — усмихна се Саша.

— Аз по принцип вярвам в хората, включително и в себе си промърмори неразбираемо той, дъвчейки.

Старецът се върна, постоя зад гърба на самопоканилия се, направи недоволна гримаса, но все пак седна на столчето си.

— Саша, не ти ли е тясно? — попита заядливо той, без да поглежда към музиканта.

— Саша! — повтори тържествуващо флейтистът, откъсвайки се от чинията си. — Много ми е приятно. Аз, да напомня, се казвам Леонид.

— Николай Иванович — каза навъсено Омир, поглеждайки го накриво. — А каква беше тази мелодия, която изпълнихте днес? Стори ми се позната…

— Нищо чудно, вече трети ден я изпълнявам — отговори музикантът, наблягайки на последната дума. — Всъщност е мое произведение.

— Твое? — Саша остави приборите. — А как се казва?

— Няма си име — сви рамене Леонид. — Не съм се замислял над името. А освен това — как да я запиша с букви? Пък и защо да го правя?

— Много е красиво — призна девойката. — Просто необикновено красиво.

— Тогава мога да я нарека в твоя чест. — Музикантът изобщо не се притесни. — Ти го заслужаваш.

— Не бива — поклати глава тя. — Нека по-добре да си остане без име. В това има смисъл.

— В това да я посветя на теб също има определен смисъл — той понечи да се засмее, но се задави и се закашля.

— Е, готова ли си? — Старецът взе подноса на Саша и се изправи. — Време е да тръгваме. Извинявайте, младежо…

— Няма защо! Аз вече се наядох. Ще разрешите ли да изпратя момичето донякъде?

— Ние си тръгваме оттук — изрече рязко Омир.

— Чудесно! Аз също. Към „Добрининска“. — Музикантът направи съвсем невинна физиономия. — Дали не сме в една посока?

— В една посока сме — отговори неочаквано за самата себе си Саша, като се стараеше да не гледа към Омир и постоянно хвърляше погледи към Леонид.

В него имаше някаква лекота, добродушна насмешка. Като дете, играещо на фехтовка с пръчка, той нанасяше леки прободни удари, на които, изглежда, дори старецът не можеше да се разсърди сериозно. И беше поднесъл намеците си на Саша толкова изискано, толкова забавно, че тя нямаше никакво намерение да ги приема сериозно… А и какво лошо имаше в това, че той я харесва?

Освен това се бе влюбила в музиката му много преди да се запознае с него самия. А изкушението да вземат със себе си по пътя това вълшебство беше прекалено голямо.

Цялата работа е в музиката, не може да е друго. Проклетият младок като ханзейски ловец на плъхове подмамваше невинни души с изящната си флейта и използваше дарбата си, за да съсипва всички девойки, до които можеше да се добере. Ето че си бе опитал късмета и с Александра, а Омир изобщо не знаеше какво да прави!

На стареца му костваше големи усилия да преглъща дръзките шеги на младежа и много скоро те започнаха да му присядат. Омир се дразнеше и от това колко бързо Леонид беше успял да се договори с непреклонното началство от Ханза да бъде позволено на тримата да преминат по Околовръстната линия участъка до „Добрининска“ — и то без документи! Музикантът влезе в луксозното жилище на началника на станцията — плешиво възрастно конте с мустаци като на хлебарка — с калъф, пълен с патрони, а излезе оттам усмихнат и олекнал.