Дмитрий Глуховски - Метро 2034

— Ами то цялото проклето съветско изкуство е или за живота в колхоза, или за героите летци — разгорещи се дебелакът.

— Серьожа, не закачай летците — предупреди го снайперистът.

— И „Комсомолска“ е боклук, и „Новослободска“ е фъшкия — дочу се нисък хриплив глас.

От изненада дебелакът се задави с приготвените си думи и се вторачи в бригадира. Останалите също веднага млъкнаха: той почти никога не беше взимал участие в разговорите им, като даже на преките им въпроси отговаряше съвсем кратко или изобщо не реагираше.

Бригадирът продължаваше да седи с гръб към тях, без да откъсва поглед от гърлото на тунела.

— На „Комсомолска“ сводовете са твърде високи, а колоните — тънки, цялата платформа се вижда от линиите като на длан, удобна е за обстрел и е неудобно да се прикриват преходите. А на „Новослободска“ всички стени са в пукнатини, колкото и да ги замазват. Една граната е достатъчна, за да се погребе цялата станция. И там вече отдавна няма витражи. Потрошиха се. Чупливо нещо.

Никой не се осмели да възрази. След кратко мълчание бригадирът подхвърли:

— Отивам на станцията. Ще взема Омир със себе си. Смяната ще е след час. Артур става старши.

Кой знае защо, снайперистът скочи и кимна, макар че бригадирът не можеше да види това. Старецът също се изправи и забързано се зае да събира разпилените си вещи в торбата, без да си дояде картофа. Когато се приближи до огъня, боецът вече бе в пълно бойно снаряжение, сложил неизменния шлем и метнал обемиста раница на гръб.

— Успех.

Докато гледаше двете отдалечаващи се по осветения участък фигури — могъщата на бригадира и сухата на Омир, — снайперистът зиморничаво потри ръце и настръхна.

— Нещо захладня. Я хвърлете насам малко въглища, що ли?

През целия път бригадирът почти дума не продума, само попита Омир дали наистина е бил помощник-машинист, а преди това обикновен кантонер. Старецът го погледна с подозрение, но не взе да отрича, въпреки че на „Севастополска“ винаги бе казвал на всички, че се е издигнал до машинист, а за работата си като кантонер предпочиташе да не говори, защото я смяташе за недостойна.

Бригадирът влезе, без да чука, в кабинета на началника на станцията, като рязко отдаде чест на направилия му път караул. При появата му Истомин и полковникът изненадано се изправиха от двете страни на бюрото — разчорлени, изморени, разстроени. Омир замря смирено до входа, пристъпвайки от крак на крак.

Бригадирът свали шлема си, сложи го направо върху книжата на Истомин и потри с ръка избръснатата си до голо глава. На светлината на лампите се видя колко жестоко е обезобразено лицето му: лявата му буза бе набраздена и сгърчена от огромен белег като от изгаряне, окото се беше превърнало в тясна цепка, от едното ухо към извивката на устните му криволичеше широка лилава резка. Макар и Омир да смяташе, че вече е свикнал с това лице, сега, както и преди, когато го беше видял за пръв път, усети, че го обзема неприятен хлад.

— Сам ще отида до Околовръстната — изстреля бригадирът, без да поздрави.

В стаята увисна тежко мълчание. Омир и преди беше чувал, че този човек, смятан за незаменим боец, има особени отношения с началника на станцията. Но едва сега започна да разбира, че за разлика от всички останали севастополци бригадирът на патрула, изглежда, изобщо не се подчиняваше на ръководството.

Ето и сега той сякаш не искаше разрешение от тези възрастни, изморени, безпомощни мъже, а им даваше заповед, която те бяха длъжни да изпълнят. И Омир, за кой ли път, си зададе въпроса: кой е този човек?

Командирът на периметъра се спогледа с началника, намръщи се и се накани да възрази, но после само примирено махна с ръка.

— Както решиш, Хънтър… С теб така или иначе не може да се спори.

Свилият се на входа старец настръхна: не беше чувал по-рано това име на „Севастополска“. Дори не име, а прякор, както и при него самия — разбира се, той не беше никакъв Омир, а най-обикновен Николай Иванович, наречен на името на гръцкия митотворец едва тук, на станцията, заради своята неудържима любов към всякакви истории и слухове.

… „Новият ви бригадир“ — каза полковникът на патрулните, които оглеждаха с навъсено любопитство широкоплещестия новак с кевлар 2 2 Органичен полимер, изключително устойчив на влага, високи температури и опън. Използван за направата на бронирани жилетки и облекла за работа в тежки условия. — Бел.прев. и тежък шлем. А той, пренебрегвайки етикета, равнодушно се извърна от тях — комай тунелът и укрепленията го интересуваха значително повече, отколкото поверените му хора. Стисна ръцете на приближилите се да се запознаят с него подчинени, но не се представи. Кимаше безмълвно, запомняйки поредния прякор, а в сянката на повдигнатото забрало мъртвешки проблясваше заобиколеното с белези око-бойница. Нито тогава, нито по-късно никой от патрулните не се осмели да настоява, и ето че вече от два месеца го наричаха просто „бригадира“. Решиха, че станцията е бръкнала дълбоко в кесията си, за да ангажира един от онези скъпоструващи наемници, които могат да минат и без име и минало.