Дмитрий Глуховски - Метро 2034

Но Омир вече не я слушаше. За него изведнъж отново настана онзи далечен ден; като медиум, отстъпил назаем тялото си на призован дух, той впери поглед в пустотата и заговори:

— Целият месец бе сух и много горещ. А жена ми беше бременна, тя и без това дишаше трудно, а пък в тази жега… В родилния дом имаше един вентилатор за цялата зала, тя през всичкото време се оплакваше колко й е задушно. И покрай нея и аз едва дишах. Ужасно се тревожех. Колкото и да се стараехме, няколко години не се получаваше нищо, после лекарите започнаха да ни плашат с помятане. И ето че сега тя се мъчеше тук — по-добре да си лежеше вкъщи. Срокът вече бе дошъл — и нищо не ставаше. Пък някой ми беше казал, че в такъв случай детето може да се роди мъртво. Не ме свърташе на едно място, веднага след работа отивах да дежуря под прозореца. В тунелите мобилните телефони нямат покритие, на всяка станция проверявах дали имам пропуснати повиквания. И ето че получавам съобщение от лекаря: „Обадете се спешно“. Докато се добера до по-тихо място, вече бях успял да погреба и жената, и детето, мнителен глупак. Набирам…

Омир млъкна, вслушвайки се в сигнала, чакайки отговора. Девойката не го прекъсваше, пазеше въпросите за после.

— Казват ми: честито, роди ви се син. Сега звучи много просто това „роди ви се син“. А тогава сякаш върнаха жена ми от смъртта, и това бе чудо… Качвам се горе — а там вали дъжд. Прохладен. И въздухът веднага стана един такъв лек, прозрачен. Сякаш градът е бил опакован в прашен целофан, а след това са го махнали. Листата засияха, небето най-накрая взе да се движи, къщите се подмладиха. Тичам по Тверска към цветарския магазин и плача от щастие. Имах чадър, но не го отворих, исках да се намокря, да го усетя този дъжд… Сега не мога да предам какво чувствах… Сякаш не син ми се е родил, а аз самият съм се родил отново и гледам света така, като че ли го виждам за първи път. И всичко ще започне отново, и всичко, което не е било наред, което е било лошо, всичко ще може да се оправи. Все едно вече имам два живота. Това, което не успея да направя — ще го направи синът ми. И всичко ни предстои. На всички нас всичко тепърва ни предстои…

Старецът млъкна, гледайки плуващите в розова вечерна мъгла сталински десететажни блокове, потапяйки се в деловото бучене на Тверска, вдишвайки сладникавия въздух, и затвори очи, подлагайки лицето си на летния порой. Когато дойде на себе си, върху бузите му и в крайчетата на устните като доказателство за пътешествието му в онзи ден още блестяха дъждовни капки.

Той бързо ги изтри с ръкав.

— Знаеш ли — девойката изглеждаше не по-малко смутена от Омир, — сигурно дъждът все пак може да бъде красив. Аз нямам такива спомени. Може би ще помня твоя? И ако искаш — усмихна му се тя, — ще бъда в книгата ти. Нали от някого трябва да зависи как ще завърши всичко?

— Все още е прекалено рано — отсече докторът.

Саша не можеше да обясни на този сухар колко важно за нея беше това, за което молеше. Тя си пое въздух за още една атака, но така и без да го изразходва, махна със здравата си ръка и се извърна.

— Нищо, потърпете. А щом вече се чувствате толкова добре на краката си, можете и малко да се поразходите. — Той събра принадлежностите си в протритата найлонова торбичка и стисна ръката на стареца. — Ще намина след няколко часа. Началството нареди да бдим. Нали разбирате, в дълг сме пред вас.

Старецът наметна раменете на Саша с военния си бушлат 6 6 Моряшка връхна дреха, вид униформено палто. — Бел.прев. и тя последва доктора из останалите зали на лазарета, през редица от стаи и стаички, пълни с маси и койки, изкачи се два етажа нагоре и през неоткрояваща се с нищо ниска врата излезе в необятна продълговата зала. Застина на прага и дълго време не се решаваше да пристъпи в нея. Никога по-рано не бе виждала толкова хора накуп; по-рано тя дори не можеше да си представи, че на света има толкова живи хора.

Хиляди лица — без противогази! Толкова различни едно от друго… Тук имаше и съвсем грохнали старци, и бебета. Огромно множество мъже — брадати, обръснати, високи и ниски, изтощени и анемични, пълнокръвни и мускулести. Обезобразени в битки или уродливи по рождение, твърде красиви или привличащи с нещо неуловимо, въпреки семплата си външност. И също толкова на брой жени — и с широки задници, и червенобузести търговки със забрадки и ватенки, и слаби бледи девойки с невероятно ярки дрехи и пъстри огърлици.

Ще забележат ли те, че Саша е различна? Ще съумее ли тя да се скрие в тълпата, да се направи на една от тях, или веднага ще й се нахвърлят и ще я изядат както глутница плъхове чужденеца албинос? Отначало й се стори, че всички очи са вперени само в нея, и от всеки случайно срещат поглед пламваше. Но мина четвърт час и посвикна — сред наблюдаващите я хора се срещаха и враждебни, и любопитни, и прекалено настойчиви, но повечето издаваха безразличие. Лекичко докоснали я с взора си, те отминаваха, без да й обърнат повече внимание.