Дмитрий Глуховски - Метро 2034

— Не искам да те пускам — каза той. — Но и не мога да те задържа. Мислех да направя така, че да закъснееш и вече да няма какво да търсиш там. Но разбирам, че и това няма да те направи моя. Да бъдеш честен е най-лошият начин да съблазниш девойка. Но се уморих да лъжа. С теб през цялото време се срамувам от себе си. Избери сама с кого искаш да останеш.

Измъквайки от туткащия се патрулен своя чуден паспорт, музикантът неочаквано ловко го удари по челюстта и го повали на земята, хвана Саша за ръката и заедно скочиха на дрезината, която точно в този момент се беше изравнила с двамата. Смаяният машинист се обърна към тях и видя дулото на револвера.

— Татко сега би се гордял с мен! — изкикоти се Леонид. — Колко пъти съм чувал от него, че се занимавам с глупости, че никога няма да имам полза от женската си пищялка. И ето че най-накрая се държа като истински мъж, а той не е наблизо. Колко жалко! Скачай! — извика той на вдигналия ръце машинист.

Човекът, въпреки скоростта, послушно скочи на линията, олюля се с вик и изчезна в следващата ги по петите чернота. Леонид се зае да изхвърля товара и с всеки паднал на релсите вързоп моторът бучеше все по-бодро. Слабият фар, закрепен за дрезината, гледаше напред неуверено — светлината му достигаше само до близките няколко метра. С писък, сякаш драскане по стъкло, изпод колелата на дрезината се разбяга глутница плъхове; някъде отзад сирена нададе истерично сигнал за тревога. Ребрата на тунела мигаха покрай тях все по-бързо — музикантът изстискваше от машината всичко, на което тя беше способна.

Прелетяха покрай „Фрунзенска“. Сварени неподготвени, патрулните наскачаха хаотично като плъховете преди малко и когато дрезината вече се бе отдалечила на стотина метра от станцията, сирената за тревога започна да вие разярено в унисон със „Спортна“.

— Сега ще се започне! — извика Леонид. — Най-важното е да отминем отклонението за Околовръстната линия! Там ще има голяма застава… Ще се опитат да ни хванат! Ще тръгнем по средното разклонение!

Той знаеше от какво да се страхува: от същото онова странично разклонение, което ги доведе в Червената линия, в очите им блесна прожектор на носещ се насреща им мотолокомотив. Линиите им се съединяваха след няколко десетки крачки, късно беше да се спира. Музикантът заби в пода протрития до блясък педал, Саша зажумя. Оставаше само да се надява, че стрелката е насочена в правилната посока и не ги заплашва челен удар.

Изгърмя картечница, изсвистяха куршуми, които минаха на сантиметри от ушите й. Заля ги нажежен въздух и мирис на изгоряло, чуждият двигател изрева и угасна — машините се разминаха по чудо, мотолокомотивът изскочи на тяхната линия миг след като дрезината им отмина разклонението. Сега тя, тресейки се, се носеше към „Парк на културата“, а бойният мотолокомотив беше запратен в обратната посока.

Получиха кратка отсрочка — щеше да е достатъчна да стигнат най-близката станция, но после? Дрезината се забави: тунелът тръгна под наклон нагоре.

— Паркът е при самата повърхност… — обясни музикантът, оглеждайки се назад. — А „Фрунзенска“ е на петдесет метра дълбочина… Само да минем изкачването, после ще ускорим!

При наближаването на „Парк на културата“ вече бяха успели да наберат скорост. Станцията — старинна, горда, с високи сводове, полужива, полутъмна — изглеждаше почти необитаема. Сирената й се закашля, прочиствайки ръждясалото си гърло. Иззад тухлените укрепления се показаха главите на хора. Подир дрезината безсилно и злобно залаяха закъснели автомати.

— Може даже да останем живи! — засмя се музикантът. — Още малко късмет — и…

В този момент в тъмнината зад кърмата просветна мъничка искра, после пламна по-силно, заслепявайки ги, догонвайки ги… Прожекторът на мотолокомотива! Насочил напред режещия лъч — като пика, опитваща се да прободе старата дрезина, — преследвачът поглъщаше разстоянието между тях, което с всяка изминала секунда се топеше. Отново загърмя картечница, засвистяха куршуми.

— Още малко! Вече наближаваме „Кропоткинска“!

„Кропоткинска“… Разчертана на квадрати и покрита с еднакви помежду си палатки, занемарена и неподдържана. Нечии груби портрети на стената, нарисувани неотдавна и вече протекли. Знамена — толкова много знамена, че се сливаха в една непрекъсната червена лента, като кървава струя, бликаща от каменната вена.

В този момент подир тях се изхрачи подцевен гранатомет и върху дрезината се посипа лавина от мраморни отломки, една от които сряза крака на Саша, но не много дълбоко. Отпред някакви войници спускаха бариера, но дрезината я помете, като за малко не излетя от релсите.