Джим Бъчър: Безумна луна

— Хар… — започнах аз, но Мърфи ме пресече.

— Никой — каза тя.

Хвърли ми един светкавичен поглед, за да замълча. Това много ме ядоса.

— Хари Дрезден — изрекох аз високо и ясно.

Двамата с Мърфи си разменихме по един поглед.

— Аха — каза Дентън. — Шарлатанинът. Четох за вас в “Трибюн”. — Пронизващият му напрегнат поглед се върна към Мърфи. — Вие и вашият медиум трябва да напуснете. Тук предстои полицейска работа. Имам предвид истинска работа — отпечатъци, тъкани, ДНК анализ — все такива скучни неща.

Очите на Мърфи се присвиха, както и моите, но дори и погледите ни да са засегнали с нещо Дентън, то въобще не се изписа на лицето му. Двамата с Мърфи си размениха по още един поглед, нейният — пълен с ярост, а неговият — стоманен.

— Агент Бен — извика Дентън.

Една жена, прехвърлила трийсетте, с дълга до раменете, като грива, рано посивяла коса, прекъсна огледа на трупа и се обърна към нас. Имаше матова кожа, дълбоки зелени очи и тънки, строги устни. Запъти се към нас с някаква мускулеста чувственост, която и придаваше вид на човек, който при нужда може да стане много бърз и опасен. От всички агенти на ФБР, които влязоха, тя единствена демонстративно носеше пистолет. Сакото и беше разкопчано и ремъците на подмишничния кобур много ясно се виждаха на фона на бялата риза.

— Да, сър — каза Бен.

Гласът и звучеше спокойно. Погледът и се насочи между мен и Мърфи, като по този начин не гледаше нито един от нас двамата, но едновременно не ни изпускаше от очи.

— Моля, изведете тези цивилни — Дентън нарочно подчерта думата — от местопрестъплението.

Бен кимна, без да каже нищо в отговор. Само чакаше. Аз се приготвих да тръгна, но спрях. Мърфи беше стъпила здраво на пода и бе отпуснала небрежно ръце. Разпознах упорития ъгъл на челюстта и. Имаше онзи вид, който придобива по време на турнирите по айкидо. Мърфи бе готова за битка. По дяволите! Налагаше се да я укротя, преди да направи нещо.

— Мърфи — обърнах се към нея спокойно. — Ще поговорим отвън.

— Как не — сопна се Мърфи. — Който и да е този убиец, той вече е оставил половин дузина жертви през последния месец. Аз съм тук, за да го открия. Колегите от “Роузмонт” ми дадоха съгласието си.

Мърфи изгледа Бен. Агентът на ФБР я превишаваше значително по ръст и мускули. Очите на Бен се присвиха и раменете и се стегнаха.

— Имате ли го в писмен вид? — попита Дентън. Вените на челото му пулсираха гневно. — И наистина ли държите да докладвам за вас на началника ви?

— Не ме принуждавайте, Дентън — каза Мърфи разпалено.

Изтръпнах.

— Виж, Мърфи — казах аз и сложих ръка на рамото и. — Да излезем навън за минутка.

После я стиснах съвсем леко.

Мърфи се обърна към мен. Осмели се за миг да погледне в очите ми, след което напрежението и леко спадна и по лицето и премина сянка на колебание. Като че ли се отпусна и аз си поех дъх. Определено не исках да се стига до насилие. От това нямаше да произлезе нищо добро.

— Изведете ги оттук — извика Дентън и в гласа му прозвучаха нотки, които никак не ми харесаха.

Бен не ни даде никакъв знак. Тя се придвижи бързо и решително, скочи към Мърфи и се опита да и нанесе по слепоочието някакъв удар от бойните изкуства, който ми беше напълно непознат. Последва рязко движение. С невероятна бързина ръката на Мърфи се издигна, преди ударът да попадне в целта, тя се обърна и Бен бе извадена от равновесие, при което сивокосата жена, повлечена от собствената си инерция, се блъсна в стената.

Само за части от секундата изражението и премина от шок и изненада в бяс. Ръката и бръкна под сакото, поколеба се за миг, след това продължи. Извади пистолета си точно и плавно, без да си дава вид, че бърза. Зелените и очи блестяха. Хвърлих се към Мърфи, блъснах я и двамата паднахме на пода в мига, в който прозвуча изстрелът, подсилен допълнително от празните пространства на недовършения клуб. Образувахме оплетена купчина от тела на пода.

— Бен! — извика Дентън.

Втурна се към нея, без да обръща внимание на пистолета, и застана между въоръжената жена и нас. Чух го, че и казва нещо с тих и напрегнат глас.

Двамата агенти на ФБР и още няколко полицаи се втурнаха тичешком. Мърфи изръмжа и ме бутна с рамо. Аз изпъшках и се отстраних от нея. И двамата се изправихме на крака.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита един от полицаите, възрастен човек с побеляваща коса.

Дентън се обърна към него овладяно и спокойно.

— Случаен изстрел. Имаше някакво недоразумение и оръжието на агент Бен произведе случаен изстрел.