Джим Бъчър: Безумна луна

Тя дълго ме гледа, след което отпи глътка от тъмната бира и сви рамене.

— Добре. Но кръговете трябва да бъдат захранени, нали? Трябва да знаеш как да ги включваш, като лампите?

— Да, нещо такова.

— По какъв начин някой би могъл да включи това нещо?

Аз я изгледах и направих дълга пауза.

— Хари? — подсети ме тя.

— И това не бива да знаете. Особено пък заради обикновен научен интерес. Не знам какво ви е дошло наум, Ким, но по-добре се откажете. Забравете го. По-добре да се оттеглите, преди да пострадате.

— Хари, аз не съм…

— Достатъчно — прекъснах я аз. — Седите върху клетка за тигър, Ким. — Тупнах с пръст върху листа, за да подчертая това. — А тя едва ли ще ви е нужна, освен ако нямате намерение да пъхнете тигъра вътре.

Очите и блеснаха и тя повдигна глава.

— Смятате, че не съм достатъчно силна, нали?

— Силата ви няма нищо общо с това — казах аз. — Липсва ви обучение. Нямате достатъчно познания. Не мога да очаквам дете в прогимназията да решава задачи по висша математика. Не го очаквам и от вас. — Наведох се напред. — Не знаете достатъчно, за да се заигравате с такива неща, Ким. А дори и да знаехте, дори да успеете да се превърнете в истински магьосник, пак ще ви кажа да не се захващате с това. Ще объркате всичко и ще пострадат много хора.

— Дали ще реша да се захвана, си е моя работа, Хари. — Очите и заблестяха гневно. — Нямате право да ми се месите.

— Не — възразих аз. — Нося отговорността да ви помогна да направите правилен избор. — Смачках листа между пръстите си и го хвърлих на пода. Тя заби рязко и злобно вилицата си в пържолата. — Вижте, Ким — продължих аз, — оставете да мине още време. Когато станете по-възрастна и придобиете повече опит…

— Не сте много по-стар от мен, Хари — каза Ким.

Размърдах се притеснено на стола си.

— Минал съм през дълго обучение. И започнах по-млад от вас. — Не исках да наблягам на моите способности в магията, далече превъзхождащи продължителността на обучението и възрастта ми. Затова се опитах да сменя темата. — Как върви кампанията за набиране на средства тази есен?

— Не върви — каза тя и се отпусна уморено върху стола си. — Уморих се да врънкам хората за пари, предназначени за спасяване на планетата, която те замърсяват, и за животните, които убиват. Писна ми да пиша писма и да организирам кампании за каузи, в които вече никой не вярва. — Тя потърка очите си. — Просто се уморих.

— Вижте, Ким. Починете си малко. И много ви моля, не си играйте с тези кръгове. Обещавате ли?

Тя хвърли салфетката си на масата, остави няколко банкноти и се изправи.

— Насладете се на вечерята, Хари — каза тя. — И благодаря все пак.

Аз също станах.

— Ким, почакайте малко.

Но тя не ми обърна внимание. Запъти се към вратата, развяла коса и дългата си рокля. Имаше внушителна фигура, като статуя. Чувствах, че кипи от гняв. Една от перките на тавана се разклати и изпусна облаче дим, когато мина под нея, след което спря окончателно. Тя изтича по стълбите нагоре и излезе от бара, като хлопна вратата с трясък. Хората я наблюдаваха, докато излиза, след това се обърнаха към мен и на лицата им бе изписано любопитство.

Разочарован, се отпуснах на стола си. По дяволите. Ким беше една от тези, които бях наставлявал през трудния период, след като бяха открили таланта си за магии. Чувствах се като нищожество, задето трябваше да скрия информация от нея, но тя наистина си играеше с огъня. Мое задължение е да я предпазя от подобни неща, докато тя сама не проумее колко са опасни.

Не трябва да се разкрива какво мисли Белият съвет за начинаещите, които се заиграват с кръговете за призоваване. Белият съвет не се шегува с подобни неща. Той действа решително и не е особено загрижен за живота и сигурността на хората, когато го прави.

Постъпих правилно. Да скрия подобна информация от Ким, беше правилно решение. То я предпазваше от опасности, които тя все още не може напълно да разбере.

Бях постъпил добре — въпреки че тя вярваше, че мога да и дам отговорите също както преди, когато я учех как да сдържа и контролира скромните си магически способности. Въпреки увереността и, че ще посоча отговорите, от които се нуждае, и ще и осветя пътя в мрака.

Добре бях направил.

По дяволите!

Стомахът ме присвиваше. Не можех повече да хапна от прекрасната храна на Мак, пък било то и пържола. Нямах чувството, че съм я заслужил.

Отпивах от тъмното пиво, отдаден на мрачните си мисли, когато вратата се отвори отново. Не погледнах към нея, зает с лошото си настроение, което е любимото занимание на всички магьосници. Докато над мен не падна сянка.