Джим Бъчър: Безумна луна

Нямах представа защо Мърфи все по-рядко ме търси. Имах известни подозрения, но все още не ми се беше удал случай да ги обсъдя с нея. Може би причината не беше в мен. Възможно е чудовищата да бяха обявили стачка. Кой знае?

Основното беше, че бях закъсал с парите. Вече седмици се изхранвах с фиде и супа. Пържолите, които Мак беше приготвил, ухаеха божествено дори от другия край на залата. Стомахът ми отново запротестира, предизвикан от някакъв пещерен глад за месо на скара.

Но не можех просто да погълна храната, без да дам на Ким информацията, която искаше. Не че не съм нарушавал уговорки, но никога не съм го правил с човешки същества — особено когато ме наблюдават.

Понякога ме е яд, че имам съвест и глупаво чувство за чест.

— Добре, добре — въздъхнах аз. — Нека да се навечеряме и ще ви кажа каквото знам.

Трапчинките се появиха отново на бузите на Ким.

— Благодаря, Хари. Това е важно за мен.

— Да, да — казах и си проправих път към бара, между колони, маси и други препятствия. Тази вечер имаше необичайно много хора и макар Мак рядко да се усмихваше, от целия му вид лъхаше задоволство и очевидно навалицата му харесваше. Грабнах чиниите и бутилките с известно раздразнение. Трудно е да се радваш на преуспелия си приятел, когато собственият ти бизнес се срива.

Занесох храната — пържоли с гарнитура от картофи и зелен грах — до масата, седнах и поставих чинията на Ким пред нея. Започнахме да се храним — аз в навъсено мълчание, а тя със здрав апетит.

— Така — каза Ким накрая. — Какво ще ми кажете за това? — посочи тя с вилицата си към листа хартия.

Преглътнах храната, отпих глътка от гъстото пиво и взех отново листа.

— Добре. Това е изображение на Висша магия. Всъщност три — едно в друго. Помните ли какво ви казах за магическите символи?

Ким кимна с глава.

— Те или съдържат нещо, или се ограждат от нещо. Най-често са резултат от магически сили или са творение на същества от Небивалото, но смъртните могат да преминат през тях и да ги разчупят.

— Точно така — казах аз. — За това служи външният кръг от символи. Той е преграда срещу духове и магически сили. А тези символи, тук, тук и тук, са ключови — и посочих с пръст съответните кръгчета.

Ким потвърди с охота.

— Разбрах за външния. А какво представлява следващият?

— Вторият кръг е по-скоро заклинателна бариера срещу тленна плът. Няма да свърши работа, ако използвате само пръстени от символи. Между рисунките трябва да разположите още нещо — скъпоценни камъни например — казах аз и отхапах още едно късче от пържолата.

Ким погледна към листа, после към мен.

— Какво ще се получи тогава?

— Невидима стена — казах аз. — Като тухли. Духовете и магиите могат да преминат през нея, но не и тленната плът. Нито пък хвърлен камък, куршум или нещо материално.

— Разбирам — каза тя възбудено. — Нещо като силово поле.

Кимнах.

— Нещо такова.

Бузите и се издуха доволно, а очите и блеснаха.

— Знаех си. А какво означава последният?

Погледнах най-вътрешния пръстен от символи и се намръщих.

— Той е сбъркан.

— Какво искате да кажете?

— Искам да кажа, че е безсмислен. Не съдържа нищо полезно. Сигурна ли сте, че сте го копирали точно?

Усмивката на Ким се превърна в гримаса.

— Съвсем сигурна съм! Много внимавах.

Проучих изражението и за момент.

— Ако разчитам правилно символите, това е трета стена, предназначена да задържа създания от плът и от дух. Нито смъртни, нито духовни, а нещо по средата.

Тя се намръщи.

— Какви са тези създания?

Вдигнах рамене.

— Няма такива — рекох, защото такава беше официалната версия, към която бях длъжен да се придържам.

Белият съвет на магьосниците не позволява да се обсъжда съществуването на демони и да се призовават на земята, тъй като те са духовни създания, които самостоятелно могат да придобиват плът. Обикновено пръстенът срещу духове може да спре почти всички демони, освен най-могъщите, Старейшините, които идват от най-дълбоките дебри на Небивалото. Този трети пръстен бе насочен срещу създания, които са способни да преминават всякакви граници. Нещо като клетка за демонични полубожества и архангели.

Ким не прие моя отговор.

— Не виждам защо някой ще създаде кръг, който нищо не означава.

Свих рамене.

— Хората невинаги правят разумни неща. Такива са.

Тя обърна очи към мен.

— Хайде, Хари. Не съм бебе. Не бива да се държите с мен снизходително.

— А пък вие — възразих аз — не бива да се интересувате за какви същества е предназначен третият кръг. Не бива. Повярвайте ми.