Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Ти май пътуваш само с чужди лодки, Галоуглас — подхвърлих сприхаво. — Може би Матю трябва да ти подари твоя собствена за Коледа.

— И да ме лиши от едно от малкото ми удоволствия? — Зъбите на вампира блеснаха в брадата му. Той благодари на лодкаря и му хвърли монета, чиито размер и тежест прогониха тревогата на бедния човечец и го накараха да грейне от благодарност.

От мястото, на което акостирахме, минахме под една арка и излязохме на Уотър Лейн, тясна, извита уличка, претъпкана с къщи и магазинчета. Всеки следващ етаж на къщите бе издаден повече от долния над улицата, приличаха на скринове с издърпани горни чекмеджета. Ефектът се усилваше от чаршафите, килимите и дрехите, висящи от прозорците. Всички се възползваха от необичайно хубавото време, за да проветрят покъщнината.

Матю ме хвана здраво за ръката, а Галоуглас вървеше от дясната ми страна. Към нас от всички посоки се втурваха гледки и звуци. Колелата на файтоните развяваха наситено червени, зелени, кафяви и сиви поли и наметала, които се закачаха за багажите и оръжията на минувачите. Звън от чукове, цвилене на коне, далечно мучене на крава и удар на метал в камък се състезаваха за вниманието ни. Десетки табели с ангели, черепи, инструменти и ярки фигури, митологични животни се поклащаха на вятъра и поскърцваха. Дървена табела висеше точно над главата ми на метален прът. Беше украсена с бял елен, на чиито елегантни рога имаше златна панделка.

— Пристигнахме — оповести Матю. — «Еленът и короната».

Постройката бе наполовина дървена, като повечето на тази улица. И от двете страни на прохода имаше витрини. От едната страна обущар бе потънал в работа, а на отсрещната жена наглеждаше няколко деца, приемаше клиенти и се грижеше за голямата счетоводна книга. Тя кимна на Матю.

— Съпругата на Робърт Холи управлява чираците и клиентите с желязна ръка. Нищо не се случва в «Еленът и короната» без знанието на Маргарет — обясни ми той. Отбелязах си наум да се сприятеля с тази жена при първа възможност.

Проходът свършваше във вътрешния двор на сградата — истински лукс в гъсто населен град като Лондон. Можеше да се похвали с още нещо рядко: кладенец, осигуряващ чиста вода за живеещите там. Някой се бе възползвал от южното изложение на двора и бе махнал старите павета, за да засади градина, чиито подредени празни лехи сега чакаха пролетта. Група перачки си вършеше работата в стар навес до общия клозет.

Извита стълба вляво от нас водеше до стаите ни на втория етаж. Франсоаз ни посрещна на широката стълбищна площадка. Отвори масивната врата към апартамента, в който имаше бюфет с дупки отстрани. Оскубана гъска с прекършен врат висеше на една от дръжките на бюфета.

— Най-накрая. — Появи се и Хенри Пърси, целият грейнал. — Чакаме ви от часове. Милата ми майка ви праща гъска. Чула, че в града няма никакви птици, и се разтревожила да не останете гладни.

— Радвам се да те видя, Хал — радушно се засмя Матю и посочи с глава към гъската. — Как е майка ти?

— Винаги е свадлива по Коледа, благодаря. По-голямата част от семейството си намериха извинения да отидат някъде другаде, но мен ме задържаха тук по прищявка на кралицата. Нейно Величество изкрещя в залата за аудиенции, че не може да ми се има доверие да ходя чак в П-п-петуърт. — Хенри заекна и пребледня при спомена.

— Повече от добре дошъл си да прекараш Коледа с нас, Хенри — казах аз, свалих си наметалото и влязох навътре, където аромат на подправки и прясно отсечена елха изпълваха въздуха.

— Много мило от твоя страна да ме поканиш, Даяна, но сестра ми Елинор и брат ми Джордж са в града и не бива да бъдат оставяни да се срещнат с нея сами.

— Остани с нас поне тази вечер — настоя Матю и го поведе надясно, където ни мамеше топлината на огнището. — Разкажи ни какво се случи, докато ни нямаше.

— Всичко тук е спокойно — докладва радостно Хенри.

— Спокойно? — Галоуглас нахлу от стълбите и изгледа ледено графа. — Марлоу е в «Кардиналската шапка», пиян като моряк, и разменя стихове с бедния писар от Стратфорд, който го следва по петите с надеждата да стане драматург. Засега Шекспир изглежда доволен, че се е научил да подправя подписа ти, Матю. Според собственика на странноприемницата си обещал да платиш стаята и храната на Кит миналата седмица.

— Тръгнах си оттам само преди час — възрази Хенри. — Кит знаеше, че Матю и Даяна трябва да пристигнат този следобед. С Уил обещаха да се държат прилично.

— Това обяснява всичко — промърмори саркастично Галоуглас.