Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Един от първите архиви в света. Казваш, че крия прекалено много тайни — каза той тихо, пресегна се и хвана един от гирляндите. — Можеш да прибавиш и тези към бройката.

— Но те са хиляди. — Дори вампир на хиляда и петстотин години не можеше да притежава толкова много.

— Така е — съгласи се Матю. Наблюдаваше ме как оглеждам стаята и архива, който той пазеше. — Ние помним това, което другите същества искат да забравят и затова Рицарите на Лазар могат да защитават тези, за които се грижат. Някои от тайните са от властването на дядото на кралицата. Повечето по-стари документи вече са преместени в Сет-Тур.

— Толкова много следи, оставени на хартия — промълвих, — и всичките водят към теб и семейство Дьо Клермон. — Стаята изчезна и аз вече виждах само извивките на буквите, които се сливаха в дълги сложни плетеници. Образуваха схема на връзките между теми, автори и дати. Имаше нещо, което трябваше да разбера за тези пресичащи се линии…

— Преглеждам книжата откакто заспа, търся някаква препратка към Фиан. Мислех, че може да е споменат някъде другаде — каза Матю и ме поведе обратно към кабинета. — Нещо, което да обясни защо съседите му са се обърнали срещу него. Трябва да има някакъв модел, който да ни покаже защо обикновените хора се държат по този начин.

— Ако го намериш, моите колеги историци няма да имат търпение да го разберат. Но разгадаването на случая с Фиан не гарантира, че ще можеш да предотвратиш подобно нещо да се случи и с мен. — Потрепването на мускул на челюстта на Матю ми показа, че думите ми бяха улучили целта. — И съм сигурна, че никога преди не си се ровил толкова дълбоко в този проблем.

— Вече не съм онзи човек, който можеше да си затвори очите пред всички страдания, и не искам пак да се превръщам в него. — Матю дръпна стола и се отпусна тежко. — Все трябва да има нещо, което да мога да направя.

Прегърнах го. Дори седнал, беше толкова висок, че главата му се притисна в гърдите ми. Той се сгуши в мен. Утихна, след това бавно се отдръпна и очите му се втренчиха в корема ми.

— Даяна, ти си… — И млъкна.

— Бременна. И аз така си мислех — отвърнах делово. — Цикълът ми е нередовен откакто играх Жулиета, затова не бях сигурна. Повръщах по пътя от Кале до Дувър, но морето беше бурно и рибата, която ядох, преди да тръгнем, със сигурност беше съмнителна.

Той продължи да се взира в корема ми. Аз продължих нервно да дрънкам:

— Учителката ми по здравна култура в гимназията се оказа права. Наистина можеш да забременееш още първия път, когато правиш секс с някой мъж. — Бях направила изчисленията и бях сигурна, че зачеването се е случило по време на сватбения уикенд.

Той продължаваше да мълчи.

— Кажи нещо, Матю.

— Това е невъзможно. — Гледаше като ударен от гръм.

— Всичко при нас е невъзможно. — Свалих трепереща ръка към корема си.

Матю сплете пръсти с моите и най-накрая ме погледна в очите. Бях изненадана от това, което видях: страхопочитание, гордост и съвсем малко паника. След това се усмихна. На лицето изгря чиста радост.

— Ами ако не съм добър родител? — попитах несигурно. — Ти си бил баща, знаеш какво да правиш.

— Ще си прекрасна майка — увери ме той веднага. — Всичко, от което се нуждаят децата, е любов, някой по-възрастен да се поеме отговорността за тях и меко легло. — Матю премести преплетените ни ръце върху корема ми и нежно го погали. — С първите две ще се справим заедно. Последното е твоя грижа. Как се чувстваш?

— Физически съм малко уморена и замаяна. Емоционално — не знам откъде да започна. — Поех колебливо дъх. — Нормално ли е едновременно да съм уплашена, яростна и нежна?

— Да, както и развълнувана, разтревожена и ужасена до смърт — добави той тихо.

— Знам, че е абсурдно, но непрекъснато се тревожа да не би магическите ми способности да наранят бебето, макар че хиляди вещици раждат всяка година. — Но те не са омъжени за вампири.

— Това не е нормално зачатие — каза Матю, сякаш бе прочел мислите ми. — Въпреки това не мисля, че имаш основание да се тревожиш. — През погледа му премина сянка. Направо го видях как прибави още една тревога към списъка си.

— Не искам да казваме на никого. Не още. — Спомних си стаята зад онази врата. — Можеш ли да добавиш още една тайна към живота си, поне за малко?

— Разбира се — веднага се съгласи той. — Бременността ти няма да си проличи още месеци. Но Франсоаз и Пиер ще разберат веднага по миризмата ти, ако вече не са. Хенкок и Галоуглас — също. За щастие вампирите обикновено не задават лични въпроси.