Дебора Харкнес - Нощна сянка

Преди да тръгнем от Мадисън, Матю ме предупреди, че Кит е необичайно прозорлив дори за демон. Чудех се кога ли Марлоу ще разгадае какво крием. Отговорът на този въпрос дойде в рамките на часове.

На следващата сутрин си говорехме в топлото легло, докато домакинството долу се раздвижваше.

Отначало Матю с охота отговаряше на въпросите ми за Кит (който се оказа син на обущар) и Джордж (с изненада научих, че не е много по-възрастен от Кит). Когато обаче преминах на по-практични теми, като управлението на домакинството и женското поведение, той бързо се отегчи.

— Ами дрехите ми? — попитах, опитвайки се да привлека вниманието му върху най-неотложните си грижи.

— Не мисля, че омъжените жени спят с подобно нещо — отвърна Матю и дръпна фината ми ленена нощница. Развърза връзката на врата ѝ и точно се канеше да ме целуне под ухото, за да ме убеди в гледната си точка, когато някой разтвори балдахина. Премигнах срещу ярката слънчева светлина.

— Е? — попита Марлоу.

Зад рамото му надничаше друг мургав демон. С крехкото си телосложение и острата си долна челюст, обрасла със също толкова остра кестенява брада, приличаше на енергичен леприкон. Косата му очевидно не бе виждала гребен от седмици. Сграбчих предницата на нощницата си, защото си спомних с неудобство колко е прозрачна и че нямам нищо под нея.

— Видя рисунките на господин Уайт от Роаноук[5], Кит. Вещицата никак не прилича на местните от Вирджиния — отвърна непознатият разочаровано. Със закъснение забеляза Матю, който щеше да го изпепели с поглед. — О, добро утро, Матю. Ще позволиш ли да взема назаем твоя сектор[6]? Обещавам този път да не го нося чак до реката.

Матю опря чело на рамото ми, затвори очи и простена.

— Тя трябва да е от Новия свят или от Африка — настояваше Марлоу и отказваше да ме нарича по име. — Не е от Честър, нито от Шотландия, Ирландия, Уелс, Франция или някоя част на империята. Не вярвам също да е холандка или испанка.

— Добро утро и на теб, Том. Има ли някаква причина да обсъждате къде е родена Даяна, и то точно в спалнята ми? — Матю завърза връзката на нощницата ми.

— Много е приятно да се излежаваш, дори когато мозъкът ти е замъглен от треска. Кит казва, че сигурно си се оженил за вещицата в пристъп на тежка болест. Иначе безразсъдството ти е необяснимо. — Том продължаваше да плещи като истински демон, без да си направи труда да отговори на въпроса на Матю. — Пътищата бяха сухи, пристигнахме преди часове.

— И вече няма вино — оплака се Марлоу.

«Пристигнахме?» — помислих си. Значи имаше още демони тук. «Старата ложа» вече пращеше по шевовете.

— Вън! Мадам трябва да се измие, преди да поздрави лорда. — Франсоаз влезе в стаята с леген с димяща вода в ръце. Пиер, както обикновено, я следваше по петите.

— Нещо важно ли се е случило? — попита Джордж зад балдахина. Бе влязъл незабелязано и осуетяваше усилията на Франсоаз да изгони всички от стаята. — Зарязахте лорд Нортъмбърленд сам в голямата зала. Ако беше мой патрон, нямаше да се отнасям така с него!

— Хал чете трактат за баланса в строителството, изпратен от математик от Пиза. Той е съвсем доволен — отвърна Том троснато и седна на ръба на леглото.

Сигурно говореше за Галилей, осъзнах с вълнение аз. През 1590 година Галилей бе младши преподавател в университета в Пиза. Трудът му за баланса все още не е публикуван. Том. Лорд Нортъмбърленд. Някой, който си кореспондира с Галилей. Зяпнах учудена. Демонът, седнал върху юргана ми, беше Томас Хариът[7].

— Франсоаз е права. Вън! Всички — нареди им Матю не по-малко троснато и от Том.

— А какво да кажем на Хал? — попита Кит и хвърли многозначителен поглед към мен.

— Кажете му, че скоро ще сляза — отвърна Матю. Преобърна се и ме придърпа към себе си.

Изчаках, докато приятелите на съпруга ми се изнижат от стаята, и го ударих в гърдите.

— Това пък за какво беше? — Той премигна, преувеличавайки болката, защото единственият наранен беше юмрукът ми.

— Защото не ми каза кои са приятелите ти! — Облегнах се на лакът и се взрях в него. — Великият драматург Кристофър Марлоу. Джордж Чапман, поет и учен. Математикът и астрономът Томас Хариът, ако не греша. И Лорда Магьосник[8] чака долу!

— Не помня кога Хенри се сдоби с това прозвище, но все още никой не го нарича така. — Матю изглеждаше развеселен, което още повече ме разгневи.

— Трябва ни само сър Уолтър Рали и цялата Нощна школа[9] ще е в къщата!

Матю погледна през прозореца, когато споменах тази легендарна група радикали, философи и свободни мислители. Томас Хариът. Кристофър Марлоу. Джордж Чапман. Уолтър Рали. И…