Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Отец Хабърд? — припомних му аз. Ала мислите на Матю бяха другаде.

— Ще направиш така, че най-накрая ще те убият — изсумтя той грубо, все още с гръб към мен. — Изабо ме предупреди, че нямаш никакви инстинкти за самосъхранение. Колко пъти трябва да се случи нещо подобно, докато ги развиеш?

— Какво съм направила пък сега?

— Искаше да те видят, Даяна — каза той строго. — Е, видяха те.

— Престани да гледаш през прозореца. Омръзна ми да говоря на тила ти. — Изрекох го тихо, макар да исках да го удуша. — Кой е отец Хабърд?

— Андрю Хабърд е вампир. Той управлява Лондон.

— Как така управлява Лондон? Това значи ли, че всички вампири в града му се подчиняват? — През 21-ви век лондонските вампири бяха известни с верността си към глутницата, нощния си живот и лоялността си. Поне така бях чувала от други вещици. Не бяха ярки и темпераментни като вампирите в Париж, Венеция и Истанбул, нито кръвожадни като тези в Москва, Ню Йорк и Пекин. Лондонските вампири бяха добре организирана общност.

— Не само вампирите. Вещиците и демоните също. — Матю се обърна към мен, очите му бяха хладни. — Андрю Хабърд е бивш свещеник, образованието му е недостатъчно, но познанията му по теология му стигат, за да създава проблеми. Стана вампир, когато чумата връхлетя Лондон за първи път. До 1349 година бе уморила половината град. Хабърд оцеля при първата вълна на епидемията, грижеше се за болните и погребваше мъртвите, но с времето се пречупи.

— И някой го е спасил, като го е превърнал във вампир.

— Да, макар да не успях да разбера кой. Носят се много легенди, повечето гласят, че възкресението му е чудотворно. Когато се уверил, че ще умре, хората разправят, че си изкопал гроб в двора на църквата и легнал в него да чака Бог да го прибере. Само след часове станал и тръгнал сред живите. — Матю млъкна. — Смятам, че оттогава не е съвсем с всичкия си. Събира изгубени души — продължи той. — По онова време имаше много такива. Прибираше ги — сираци, вдовици, мъже, изгубили целите си семейства за седмица. Болните превръщаше във вампири, покръстваше ги отново и се грижеше да имат дом, храна, работа. Смята ги за свои деца.

— Дори вещиците и демоните?

— Да — потвърди троснато Матю. — Прекарва ги през ритуал на осиновяване, но не като онзи на Филип. Той опитва кръвта им. Твърди, че тя разкрива съдържанието на душите им и дава доказателство, че Бог ги е поверил на грижите му.

— Но също така му разкрива и тайните им — казах провлачено.

Матю кимна. Нищо чудно, че искаше да стоя възможно най-далече от отец Хабърд. Ако вампир опиташе кръвта ми, щеше да разбере за бебето и кой е баща му.

— Филип и Хабърд постигнаха споразумение, което изключва семейство Дьо Клермон от неговите семейни ритуали и задължения. Вероятно трябваше да му кажа, че си ми съпруга, преди да влезем в града.

— Но ти предпочете да не го правиш — изтъкнах тихо, стиснала юмруци. Сега вече знаех защо Галоуглас бе поискал да акостираме някъде другаде, а не на Уотър Лейн. Филип беше прав. Понякога Матю се държеше като идиот или като най-самодоволния човек на земята.

— Хабърд не ми се пречка, аз също не му се пречкам. Веднага щом разбере, че си от семейство Дьо Клермон, ще те остави на мира. — Той забеляза нещо на улицата. — Слава богу! — Тежки стъпки отекнаха по стълбите и сред минута Галоуглас и Хенкок вече стояха в салона. — Много се забавихте.

— Здравей и на теб, Матю — укори го за липсата на поздрав Галоуглас. — Значи Хабърд най-накрая е поискал аудиенция. И преди да си го предложил, дори не си помисляй да го ядосваш, като оставиш леля тук. Какъвто и да е планът, тя трябва да дойде с теб.

Нетипично за него, Матю прекара ръка през цялата си коса.

— Мамка му — изруга Хенкок, докато следеше пръстите на Матю. Очевидно да си разроши косата като гребен на петел беше още един от издайническите знаци. Той означаваше, че изобретателността му за избягване на неприятности и измисляне на полуистини се е изчерпала. — Планът ти е бил да избягваш Хабърд. И нямаш резервен. Никога не сме били сигурни дали си само смел, или просто глупак, Дьо Клермон, но мисля, че това може да даде отговор на въпроса и той няма да е в твоя полза.

— Планирах да заведа Даяна при Хабърд в понеделник.

— След като си в града от десет дни — отбеляза Галоуглас.

— Нямаше нужда да бързаме. Даяна е от семейство Дьо Клермон. Пък и ние не сме точно в града — добави бързо Матю. Когато го погледнах объркано, той обясни: — Блекфрайърс не е част от Лондон.