Лоръл Хамилтън - Обсидианова пеперуда

Погледнах през масата към професор Далас. Исках да я попитам какво става, но цялото й внимание беше към сцената. Цезар продължаваше да разчупва флейтата при всяка своя стъпка. Четирима мъже, облечени в ягуарски, кожи чакаха най-отгоре, групирани около малък, заоблен камък. Жрецът също беше там, но без наметалото. Раменете му бяха по-широки, отколкото изглеждаше и, въпреки че не е висок, имаш чувството за явна мощ, явна физическа големина. Изглежда повече като войн, отколкото като жрец. Цезар бе стигнал до върха. Четиримата ягуари го грабнаха, за китките и глезените, вдигнаха го над главите си, балансирайки тялото му с ръцете си. Минаха през сцената, държейки го над главите си, показвайки го в четирите ъгъла на сцената, дори този, който не е с лице към публиката. Тогава го донесоха до малкия заоблен камък и поставиха тялото му на него, така че главата и раменете му са наведени назад, а долната част на гърдите му и горната част на стомаха са облегнати на камъка.

Бях на крака преди да видя обсидиановото острие в ръцете на жреца, Едуард грабна ръката ми.

— Погледни в твое ляво — каза той.

Погледнах и открих двама от мъжете в ягуарски кожи чакащи. Ако тръгнех към сцената, обзалагам се, че те щяха да ме спрат. Цезар каза, че ще дойде за обиците след изпълнението. Което означаваше, че ще е жив, за да го направи. Предупреди ме да не се намесвам. Но по дяволите, те щяха да го разрежат. Знаех това. Това което не знаех е колко зле щяха да го разрежат.

Далас беше станала и дошла от другата ми страна, прошепна:

— Част от шоуто е. Цезар играе жертвоприношение два пъти на месец. Не винаги точно същото жертвоприношение, но е част от работата му. — Говореше ниско и успокоително, както би говорил с луд човек, който е на ръба. Оставих нея и Едуард да ме бутнат обратно в стола и стисках обиците толкова силно, че бях на ръба да пробия кожата си.

Далас коленичи до мен, държейки дланта на ръката ми, но гледаше сцената. Мъжете в ягуарски кожи го държаха и можеше да видиш как захватът им се стяга, в секундата, в която всички си поеха дъх. Лицето на Цезар не показваше нищо, без страх, без предвкусване, просто чакаше.

Жреца вкара острието в плътта точно под ребрата. Тялото на Цезар се отдръпна, но той не извика. Острието го разкъсваше, забивайки се в месото, разширявайки дупката. Тялото му танцуваше с раната, но той не издаде и един звук. Кръвта се стичаше по бледите гърди на Цезар, ярка и почти нереална под светлината. Жреца се протегна с ръката си в раната, ръката му влезе почти до лакътя и Цезар извика.

Грабнах ръката на Далас.

— Той не може да оцелее без сърцето си, дори и превръщач бе може да оцелее това.

— Няма да му вземат сърцето, заклевам се. — Тя погали ръката ми, както вие бихте погалили нервно куче, за да го успокоите.

Наведох се по-близо до нея и прошепнах.

— Ако вземат сърцето му, когато съм можела да ги спра, ще имам твоето сърце на ножа си преди да напусна Ню Мексико. Все още ли се заклеваш?

Очите й се разшириха и, мисля че задържа дъха си, но кимна.

— Заклевам се.

Смешното бе, че тя повярва на заплахата моментално. На повечето хора, на които кажеш, че ще им отрежеш сърцето, няма да ти повярват. Хората вярват, че ще ги убиеш, но навлезеш ли в подробности приемат го като шега или преувеличаване. Професор Далас ми повярва. Можеше да го видиш на лицето й. Повечето колежански професори не биха повярвали. Накара ме да се чудя за нея, повече от колкото вече се чудех.

Гласа на жреца се разля през тишината и изпълни стаята.

— Държа сърцето му в дланта си. В отдавна миналите дни, бихме го откъснали от гърдите му, но тези дни са минало — можеше да усетиш съжалението в думите му. — Почитаме, както можем, а не както бихме. — Извади ръката си бавно и бях достатъчно близо, че да чуя мокрият звук на плътта докато си изваждаше ръката.

Вдигна покритата си с кръв ръка над главата и публиката заръкопляска.

Те ръкопляскаха. По дяволите, ръкопляскаха.

Мъж в ягуарска кожа вдигна Цезар от олтара и го хвърли долу в стъпалата. Строполи се неподвижен точно пред стъпалата. Лежеше на гърба си, задъхвайки се, борейки се да си поеме дъх и се зачудих дали жреца не е увредил дроб или два докато се бе насочил към сърцето му.

Просто стоях там, гледайки го. Правеше това два пъти в месеца. Беше част от работата му. По дяволите, не само че не го разбирах, не исках. Ако той бе по болката и смъртта, нямах нужда да знам нищо друго за него. Бях до лакти в садомазохистични леопарди у дома. Не се нуждаех от друг.