Брендон Сандерсон - Към небето

— Ягер не става — прекъсна го Коб. — Вече имаме Ягер. Ескадра Кошмар. Завърши преди два месеца.

— О — възкликна Досадник. — Аз… ами… Не знаех.

— Какво ще кажеш за Досадник — предложих. — Поне аз така те наричам. Можем всички да те наричаме така.

— Не. Не може.

Чух останалите да хихикат — включително и Нед „Никога“ Стронг, по-високият от приятелите на Досадник.

— Добре — намеси се Коб, без да ни обръща внимание. — След като свършихте тази работа, можем да поговорим как да се придвижим от едно място до друго.

Кимнах с нетърпение, макар да бях наясно, че никой не ме вижда.

— Хванете леко и внимателно дросела — насочи ни Коб. — Изтласкайте бавно напред, докато стрелката не посочи единица.

Изпълних предпазливо — силно притеснена да не повторя срама от по-рано — и въздъхнах, когато изтребителят се премести скромно напред.

— Браво — похвали ни Коб. — Сега сте на първа степен от Маг. Това е една десета от Маг-1, нормалната скорост по време на бой. Сигурно сте свикнали да казвате сто метра, но по традиция се използват футове за височина, поради някаква скапана причина, но ще свикнете и с тях. Нечетната скала, качвате се с триста. Така ще имате място, за да опитате съвсем леки движения наляво и надясно, докато летите.

Направих точно каквото каза той, гмурнах се надолу, след това изравних. Пробвах завой надясно, след това наляво. Усещането бе… толкова естествено. Сякаш бях създадена за това. Сякаш…

Избухна хор от остри сигнали. Подскочих, след това — изпаднала в паника — огледах таблото, притеснена, че съм направила нещо нередно. Най-сетне умът ми се задейства и разбрах, че звукът не идва от изтребителя ми, че не е и от стаята. Звъняха алармите извън сградата.

Предупреждение за атака , помислих си аз и свалих шлема, за да чувам по-добре. Пищенето беше различно тук във Висина. По-натрапчиво.

Подадох глава извън холограмата и забелязах, че някои от другите правят същото. Коб бе до прозорците на стаята и оглеждаше небето. Успях да различа падащи отломки в далечината, които изгаряха в атмосферата. Крелянско нападение.

Високоговорителят на стената пропука.

— Коб — разнесе се гласът на адмирал Железен юмрук. — Зелените ти кадети все още ли са там?

Коб пристъпи към панела на стената и натисна копче.

— Трудна работа. Все още съм убеден, че един от тях ще намери начин да докара изтребителя си до самоунищожение, въпреки че Поко нямат такава функция.

— Супер. Приготви ги за разгърната формация над Висина.

Коб ни погледна преди да натисне отново копчето.

— Моля за потвърждение, адмирале. Искате новите кадети в небето по време на атаката ли?

— Искам ги горе, Коб. Вълната е доста широка. Ескадра Кошмар е в града на почивка, не разполагаме с време да ги викаме. Железен юмрук, край.

Коб се поколеба, след това излая заповед.

— Чухте адмирала! Звездна ескадра, към площадката за излитане. Вървете!

Към площадката за излитане ли?

Сега ли?

След един-единствен ден обучение , така ли?

Коб удари силно копче на бюрото и изключи всички холограми. Запитах се дали това не е някакъв тест или странен ритуал за приемане на новите, но бледото лице на Коб ми разкри, че има нещо друго. Тази работа не му беше по вкуса.

Къде, в името на звездите, беше акълът на адмирала? Тя със сигурност нямаше да позволи цялата ескадра да бъде избита като наказание, задето Коб ме е допуснал в ЗСД. Нали така?

Излязохме от класната стая без всякакъв ред.

— Дърдорко — повиках го аз и хукнах заедно с най-добрия си приятел по коридора, докато алармата виеше в далечината. — Можеш ли да повярваш? Направо не е истина.

— Не. Все още не мога да повярвам, че съм тук, Пумпал. Когато ме повикаха и ми казаха за резултата, помислих, че ще ме обвинят, че съм преписвал! След това адмиралът ми връчи награда и се снимахме. Беше почти толкова невероятно, колкото и начинът, по който Коб те е допуснал след…

— Това няма значение — срязах го бързо. Не исках някой да подслуша и да разбере, че съм приета при необичайни обстоятелства.

Погледнах настрани и видях Досадник да тича наблизо. Присви очи към мен. Направо супер.

Изскочихме от сградата за обучение и се събрахме на стъпалата отвън точно когато ескадра изтребители клас „Фреза“ се изстреляха към небето. Една от дежурните ескадри; обикновено те бяха по няколко заедно с още една или две ескадри, които да бъдат повикани при спешен случай.