Брендон Сандерсон - Към небето

— Джакс — започна той, — би ли проверил дали днес е имало авария с някой асансьор?

— Няма нужда да проверявам, капитане — отвърна гласът. — Асансьор 103-D беше развален за два часа и вътре имаше хора. От месеци ни създава неприятности.

Коб отдръпна пръст от копчето, след това погледна Дърдорко.

— Казват, че ти си изкарал най-високия успех тази година, кадет.

— И на мен така ми казаха, господине. Повикаха ме и адмиралът ми даде награда, както си му е редът. Много се извинявам, че закъснях. Не исках да стане така, още по-малко на първия ми ден. За малко да умра, когато…

— Достатъчно — прекъсна го Коб и му махна да се настани на една от седалките. — Не насилвай късмета си, синко.

Дърдорко седна с облекчение, но след това ме видя отстрани и вдигна доволно палци. Бяхме успели. И двамата бяхме успели, той беше на първо място, което бе страхотно, така че поне за него тестът беше преминал безпроблемно.

Коб пристъпи към Досадник, след това щракна някакво копче отстрани на кутията. Симулаторът бе обгърнат от светлина — тиха, потрепваща, също като блестящ балон. Седналият вътре Досадник изрече тиха — въпреки това ясно доловима — молитва към Северната звезда. Аз се наведох напред на стола.

— Може да се почувствате дезориентирани — рече Коб, премести се и включи машината на Артуро, след това на Нед. — Въпреки че не може да се сравнява с усещането, когато си във въздуха, това е доста добър заместител.

Аз чаках напрегнато, докато той обикаляше кръга и щракваше устройствата едно след друго. Всеки кадет издаваше някакъв възторжен звук — или ахване, или възклицание „Леле!“. Сърцето ми направо се разкъса, когато Коб се обърна, без да пусне последния симулатор и тръгна към предната част на стаята.

Накрая, сякаш спомнил си нещо, което е забравил, той погледна през рамо към мен.

Бях готова да се пръсна от нетърпение и очакване.

Най-сетне той кимна към празния тренажор. Вдигнах се от стола и се качих в авиосимулатора, а той щракна копчето. Около мен засия светлина и за секунда се озовах седнала в кокпита на изтребител клас Поко на площадката за изстрелване пред сградата. Илюзията беше толкова невероятна, че ахнах, след това извадих ръка от „балона“, за да се уверя. Холограмата потръпна и се разпадна на малки зрънца светлина — също като сипещ се прах — когато ръката ми се показа навън.

Отдръпнах ръка вътре, след това разгледах контролните уреди: дросел, табло, пълно с копчета, контролна сфера за дясната ми ръка. Сферата представляваше глобус, който се побираше в дланта ми, с улеи за пръстите и бутони на местата, където се падаха върховете.

Извън холографския кокпит виждах другите „кораби“ подредени един до друг до съвършена репродукция на база Висина. Дори можех да вдигна поглед и да видя небето, бледите очертания на пояса отломки… абсолютно всичко.

Мустакатото лице на Коб се появи от небето — като един от Светците — наведе се през холограмата и заговори.

— Харесва ли ти усещането, кадет?

— Да, господине — отвърнах. — Повече от всичко друго на света.

— Браво. Не го губи.

Срещнах погледа му и кимнах.

Той се отдръпна.

— Добре, кадети — каза той. Гласът му звучеше призрачно, сякаш извираше от нищото. — Аз не губя време. През всеки ден от обучението ви добри пилоти измират в битките, защото не сте до тях за подкрепа. Слагайте шлемовете, оставени в краката ви.

Сложих го и гласът на Коб се разнесе през високоговорителя вътре.

— Ще упражняваме излитане — започна той. — Това би трябвало…

— Господине — прекъсна го Досадник. — Мога да им покажа.

Извих очи.

— Добре, командире — съгласи се Коб. — Готов съм да отстъпя трудната работа на друг. Да видим как ще ги вдигнеш в небето.

— Добре, господине! — отвърна Досадник. — Ескадра, изтребителите ви нямат нужда от бустери, за да качите или намалите височината. Това се върши от подемния пръстен, устройството, което прилича на обръч под всеки изтребител. Копчето за него е… ъ-ъ-ъ… най-горе на предната конзола, червено копче. Никога не го изключвайте, докато летите, ако не искате да паднете като отломък.

Един от корабите в редицата неочаквано засия отдолу, когато подемният пръстен се включи.

— Използвайте контролната сфера за вираж наляво или надясно — продължи Досадник, — или за незначителни отклонения в движението. За бързо изкачване използвайте по-малката ръчка до дросела, изтеглете я нагоре.

Изтребителят на Досадник се вдигна уверено право нагоре. Корабът му, както и на останалите, беше клас Поко. Приличаха на причудливи моливи с крила, но си бяха изтребители, а аз се намирах в кокпита. Може и да се намирах в холограма, но най-сетне се случваше .