Брендон Сандерсон - Към небето

Щракнах червения ключ и цялото ми табло светна. Ухилих се, задържах контролната сфера в дясната ръка и придърпах ръчката за набиране на височина с лявата.

Корабът ми най-неочаквано отскочи назад и аз успешно го разбих в сградата зад нас.

Не бях единствената. Изтребителите ни се оказаха много по-чувствителни от очакваното. Незнайно как Дърдорко преобърна своя; Кималин се стрелна във въздуха, след това изпищя заради неочакваното движение, върна го надолу и го размаза на пистата.

— Единствено контрол на височината — напомни Досадник. — Все още не докосвайте контролната сфера, кадети!

Коб се изсмя някъде отвън.

— Господине! — надигна глас Досадник. — Аз… ъ-ъ-ъ… Това… — Замълча. — Ами…

Бях доволна, че никой не вижда как съм се изчервила. Бях разбила изтребителя си в холографската версия на училищния стол, ако можех да съдя по масите и разпиляната храна. Имах чувството, че вратът ми би трябвало да е счупен, но макар столът ми да се поклащаше, когато корабът се движеше, той не можеше да пресъздаде истинските движения по време на полет.

— Поздравления, кадети — зазвуча отново гласът на Коб. — Сигурен съм, че поне половината от вас вече са мъртви. Нещо да кажеш, командире?

— Не очаквах да са чак толкова зле, господине.

— Не сме чак толкова зле — обадих се аз. — Просто сме нетърпеливи.

— И може би малко смутени — вметна Кималин.

— Говори за себе си — чух момичешки глас. Тя как се казваше? Худия, момичето с опашка и широко яке. Смееше се. — О, коремът ми. Май ще се издрайфам. Може ли да пробвам отново?

— Отново ли? — попита Кималин.

— Беше невероятно!

— Нали току-що каза, че се каниш да драйфаш?

— Казах го в добрия смисъл.

— И как точно се драйфа в добрия смисъл?

— Внимание! — извика Коб. Корабът ми потръпна около мен и неочаквано всички се озовахме отново в една линия, изтребителите ни бяха цели отново, симулацията очевидно бе превключена. — Както много други начинаещи пилоти, вие не сте свикнали колко чувствителни са самолетите ви. С помощта на подемния пръстен и бустера можете да изпълнявате прецизни маневри — най-вече онези, на които ви учим с подкрилния светлинно-ракетен излъчвател.

— Тази пъргавост си има обаче цена. Много е лесно да бъдете убити в изтребител. Затова днес ще упражняваме три неща. Набиране на височина. Спускане. И да не умрете по време на тези две процедури. Ясно ли е?

— Да, господине! — отговорихме в един глас.

— Освен това ще се научите да контролирате радиото си. Наборът от сини копчета най-горе от лявата страна на контролния панел са за тази цел; трябва да свикнете да поддържате отворена линия по време на целия полет или само към партньора си. С останалите копчета ще се занимаваме по-нататък. Единствено звездите знаят дали може да е по-зле от представянето ви досега, но аз нямам намерение да проверявам.

— Да, господине! — изревахме ние, малко засрамено.

И така, през следващите три часа излитахме и кацахме.

Работата ме докара до отчаяние, защото чувствах, че би трябвало да мога много повече. Бях учила толкова упорито и бях практикувала в представите си. Имах чувството, че знам всичко това.

Само че не го знаех и не го владеех. Катастрофата ми в началото го доказа. А липсата на умения ме ядосваше.

Единственият начин да преодолея трудностите беше практика, затова се посветих на инструкциите. Нагоре и надолу. Нагоре и надолу. Опит след опит. Изпълнявах, стиснала зъби, решена да не катастрофирам отново.

Най-сетне всички успяхме да направим по пет издигания и спускания, без да се разбием. Когато Коб ни изпрати отново да се издигнем, аз застопорих на петстотин на висотомера и спрях там. Изпуснах дъха си, облегнах се назад и останалите кадети се подредиха до мен в една редица.

Досадник се стрелна покрай нас, направи малко превъртане и едва тогава се подреди. Надувко.

— Добре, командир — заговори Коб. — Повикай ескадрата и поискай устно потвърждение за готовност от всеки член. Ще го правиш преди всяка операция, за да се увериш, че никой няма механичен или физически проблем. Ескадра, ако имате проблем, съобщете на командира . Ако влезете в битка и знаете, че нещо не е наред с изтребителя ви, тогава отговаряте за повредите, които сте причинили.

— Господине — заговори Бим, — истина ли е, че ако разбием истински изтребител, докато сме все още в школата, не можем да завършим?

— Обикновено — започна да обяснява Коб, — ако някой кадет разбие изтребителя си, това е знак за небрежно отношение, който показва, че не бива да ви се поверява подобна машина.