Брендон Сандерсон - Към небето

— Те ще ви сменят скоро. Дотогава адмиралът иска да изглежда така, сякаш имаме повече подкрепления, отколкото в действителност. Тя изпрати вас и друга ескадра кадети да кръжите извън града. Креляните няма да долетят, за да включат в боя нови кораби.

Кимнах бавно и си спомних един от уроците на бабчето. Всички войни се водят на базата на подвеждане , казал Сун Дзъ. Когато можем да атакуваме, трябва да изглеждаме така, сякаш е невъзможно. Когато сме наблизо, трябва да накараме врага да мисли, че сме далече; когато сме далече, трябва да го убедим, че сме наблизо. Имаше смисъл да използваме няколко фалшиви ескадри, които да притеснят креляните.

— Господине — заговори Джорген, — бихте ли ни казали какво става на бойното поле? За да бъдем готови, просто за всеки случай.

Коб изръмжа.

— Всички сте минали теста, следователно би трябвало да знаете основната крелянска стратегия.

Понечих да отговоря, но Артуро ме изпревари.

— Когато отломките започнат да се сипят — заговори бързо той, — креляните често използват този момент, за да маскират показанията на радарите. Летят ниско под нашите наземни противоавиационни оръдия и се опитват да приближат Висина. Ако се доберат, могат да пуснат животозаличаваща бомба.

Потръпнах. Животозаличаващата бомба не само че щеше да изпари всички във Висина — независимо от щитовете — ами щеше да срути пещерите, да погребе Огнен рай и да разруши апарата.

— Креляните невинаги използват животозаличаващи бомби — намесих се аз. — Тях ги пренася специален бавен бомбардировач. Вероятно са много скъпи или се правят трудно или нещо такова, защото креляните често изтеглят бомбардировача, ако преценят, че е застрашен. — В повечето случаи креляни и ЗСД се биеха над падащи отломки. В тях често се намираха подемни пръстени, които можехме да използваме на направата на повече изтребители.

— Може и да си права — отвърна недоволно Артуро. — Но той попита за базовата им стратегия. Базовата стратегия е да се опитат да разрушат Висина.

— Три от четири сблъсъка никога не включват животозаличаваща! — засякох го аз. — Ние мислим, че се опитват да ни изтощят, да унищожат колкото е възможно повече кораби, тъй като на нас ни е по-трудно да ги заменим, отколкото на креляните.

— Добре — прекъсна ни Коб. — Двамата можете да се перчите някой друг път. И двамата сте много умни. Сега млъквайте.

Останах да седя в кокпита, без да съм сигурна дали да се зарадвам на комплимента, или да се чувствам обидена. Това… изглеждаше обикновен микс от емоции, когато ставаше въпрос за Коб.

— Никой в днешната битка не е виждал животозаличаващ бомбардировач — заяви Коб. — Това не означава, че няма да дойде, но днешният рой от отломки съдържа значителен брой машини със стари подемни пръстени.

Ха , помислих си аз. Бях права. Погледнах настрани, за да видя Артуро и да злорадствам, но така и не го видях в редицата от кораби.

— Господине — заговори отново Досадник, — има нещо, което открай време ме притеснява покрай начина, по който се бием. Ние реагираме на креляните, нали така? Когато започнат да се сипят отломки, ние излитаме, за да ги проверим. Ако открием креляни, започва битка.

— По принцип е така — отвърна Коб.

— Това означава, че ние им позволяваме да изберат бойното поле — продължи Досадник. — А начинът да се спечели една война е като изненадаме врага. Като го държим на нокти. Като го караме да мисли, че няма да нападнем, когато нападаме и обратното.

— Някой е чел твърде много Сун Дзъ — рече Коб. — Той се е бил в различни времена, командире, и тактиката му е била коренно различна.

— Не трябва ли поне да се опитаме да пренесем битките при креляните? — попита Досадник. — Да атакуваме базите им преди да започнат да падат отломки, независимо къде? Защо никой не говори по този въпрос?

— Има си причини — отвърна Коб. — Те не са за кадети. Съсредоточи се над настоящите си заповеди.

Намръщих се при тези думи, защото не можех да не призная — макар и с нежелание — че Досадник задава уместни въпроси. Погледнах праз рамо към зеленото петно, което беше Висина. Още нещо ми се стори странно. Коб беше превъзходен пилот и Първи гражданин. Беше летял в Битката за Висина. Ако имаха нужда от резерви, дори единствено, за да поддържат илюзията, защо той не беше горе в небето, заедно с нас ?

Останахме да седим притихнали още няколко минути.

— И така… — заговори Бим. — Някой иска ли да ми помогне да си избера позивна?