Брендон Сандерсон - Към небето

— Веднага — съгласи се Коб. — Щитът на крелянския кораб е все още вдигнат, така че може да се наложи да го задържиш на прицел достатъчно дълго, за да могат артилеристите да направят няколко попадения.

— Добре… Ще се опитам… Каква е тази червена светлина на таблото?

— Щитът ти е свален — отвърна тихо Коб.

Аз мога да го спася , помислих си, обзета от отчаяние. Трябва да го спася! Двамата бяха набрали доста височина. Единствената ми надежда беше да се добера до тях бързо, да остана зад крелянския кораб и да го сваля. Затова насочих носа на кораба си нагоре и натиснах дросела напред, влязох на свръхскорост.

Джи форса буквално ме смаза, докато летях, и аз се почувствах по-тежка. Това бе наистина странно усещане, много по-различно от онова, което си бях представяла. Усещах как кожата ми се опъва, сякаш се канеше да се отлепи от лицето, а ръцете ми натежаха и ми стана още по-трудно да управлявам.

Най-лошото бе, че стомахът ми се преобърна и усетих позив за повръщане. След няколко секунди започна да ми причернява.

Не… Бях принудена да стисна дросела и да го върна назад, да забавя кораба си. Едва успях да запазя съзнание.

Под мен масивните оръдия, които защитаваха база Висина, започнаха да стрелят, но ми се сториха тромави и бавни в сравнение с профучаващите изтребители. Експлозиите ехтяха във въздуха зад малкия Поко на Джорген и странния, недовършен крелянски кораб. Избухна светлина, когато едно от наземните оръдия порази вражеския кораб, разруши щита му, но той продължи да лети и да следва Джорген.

Нямаше начин следващият изстрел да го пропусне.

Не!

В този момент един-единствен лъч устремен нагоре прониза крелянския кораб през средата. Той се разцепи сред огън и отломки.

Джорген въздъхна шумно.

— Благодаря за подкреплението, Коб.

— Не бяха те, синко — призна Коб.

— Я! — възкликна Кималин . — Да не би да го уцелих? Уцелила съм го! Добре ли си, Досадник?

Намръщих се и погледнах надолу. Изстрелът беше на Кималин. Тя беше заела позиция по-ниско, настрани, не за да избяга, а за да има добра видимост към врага, без да уцели някой от останалите.

Бях наистина удивена. Джорген изглежда изпитваше същото.

— Звездни ангели! — възкликна той. — Страннице, ти току-що размаза крелянски кораб от разстояние .

Коб се разсмя.

— Май досието ти е истина, Страннице.

— Позивната… — започна тя, след това въздъхна. — Няма значение. Оставам Странница. Благодаря, господине.

— Какво става? — полюбопитства Джорген.

— Тя е дъщеря на наземни артилеристи от Пещерата на изобилието — обясни Коб. — Историята показва, че хората с добра точност на по-малки наземни оръдия стават добри пилоти. Въртящите се седалки на по-малките оръдия създават навика за стрелба в движение, а младата Странница има впечатляващо точен мерник.

— Ако трябва да сме честни, дори нямах намерение да се явявам на теста за пилоти — довери тя. — Само че когато наборната комисия от ЗСД дойде, ме накара да направя демонстрация, така че нямах избор освен да им покажа. „Най-добрата скромност личи, когато се хвалиш“, както е казала Светицата. След като ми казаха, че мога да се справя… признавам, че тази мисъл ме развълнува.

Неочаквано мястото ѝ сред нас придоби смисъл.

— Край на разговорите — нареди Джорген, все още малко разтреперан. — Докладвайте, има ли ранени.

— Ами… — започна Дърдорко. — Уцелиха ме.

— Какви са пораженията?

— Просто съм уплашен — призна той. — Въпреки че… повърнах в кораба си.

Драйфа се изсмя високо, когато чу тези думи.

— Дърдорко, връщай се в базата — нареди на мига Джорген. — Утринна роса, ескортирай го. Останалите, подредете се.

Ние се подчинихме, този път много по-покорно. Приказките утихнаха, докато наблюдавахме битката в далечината, но скоро подкреплението дойде и ни освободиха. Коб нареди да се върнем в базата заедно с другата ескадра кадети, които бяха използвани за фалшиво подкрепление.

Кацнахме близо до корабите на Дърдорко и Утринна роса; двамата си бяха тръгнали, може би за да намерят място, където Дърдорко да седне и да се успокои. Той лесно се стряскаше; трябваше да го намеря, ако искаше да поговори с някого.

Докато излизахме от корабите си, Драйфа извика възторжено и се спусна към Кималин.

— Първият ти свален кораб! Ти успя, преди да си завършила пилотската школа. Направо ще повърна.

Кималин очевидно не знаеше как да приеме хвалебствията на останалите, когато се скупчихме около нея, стиснали шлемовете, за да я поздравим. Дори Досадник ѝ кимна и вдигна победоносно юмрук.