Брендон Сандерсон - Към небето

— Да — намеси се и Досадник. — И аз имам нужда от позивна.

— Аз пък си мислех, че вече знаем твоята, Досадник — намеси се Нед.

— Не може да наричате командира си с по този срамен начин — възнегодува Досадник.

— Защо да не може? — попита Драйфа. — Какво ѝ беше името на жената известен пилот с името за газ или…

— Пръдня — обадих се аз. — От Първите граждани. Тя се пенсионира наскоро и е била забележителен пилот. Сто и трийсет вражески попадения. При средно двайсет сблъсъка на година .

— Няма да ми викате Досадник — възмути се Досадник. — Това е заповед.

— Както кажеш — намеси се Еф Ем. — Досадник.

Усмихнах се и погледнах към кораба на Еф Ем точно до моя. Познавала ли го е преди? Стори ми се, че долових слаб акцент в гласа ѝ. Същият, с който говореха и трите момчета — акцентът на богати хора от долните пещери. Каква ли беше историята ѝ?

Светлините продължаваха да проблясват в далечината и аз усетих как едва се сдържах да стисна дросела, да подам максимална мощност и да излетя натам. Пилотите се биеха, може би умираха, а аз просто си седях тук. Що за воин бях?

Такъв, който се заби в столовата първия път, в който включи двигателите , помислих си аз. Независимо от всичко наблюдавах светлините, опитах се да си представя битката и присвивах очи, за да зърна крелянски кораб.

Останах шокирана, когато видях един да се носи към нас.

Бях виждала стотици техни кораби, пресъздадени в изкуството. Малки, тумбести, те имаха странно недовършен вид — зад тях се носеха жици също като опашки. Този имаше малък, матов кокпит. Повечето крелянски кораби експлодираха, когато бяха повредени или когато се разбиваха, но в някои, много малко на брой, откривахме изгорели останки от гадните ризници, които носеха. Но така и не бяхме видели истински крелянин.

— Досадник! — повиках го аз.

— Не ме наричай…

— Джорген! Командире! Все едно как се наричаш! Погледни на твое единайсет, на около двеста фута надолу. Виждаш ли го?

Той изруга тихо.

Драйфа заговори.

— Добре! Играта започва!

— Това не е игра, Драйфа — сряза я Досадник. — Инструктор Коб?

— Тук съм. Какво има?

— Крелянски кораб, господине. Лети ниско, под обсега на противовъздушните оръдия и се насочва към Висина.

Коб не отговори веднага. Седях, стиснала с потните си ръце управлението, и следях кораба с очи.

— Въздушното командване знае за него — съобщи след малко Коб. — Попълненията се качват в корабите си в момента. Ще пристигнат след малко.

— Ами ако не побързат? — попитах аз. — Ами ако този кораб носи животозаличаваща?

— Въздушното командване го следи, Пумпал — успокои ме Коб. — Корабът не е бомбардировач. Самотен кораб не е в състояние да нанесе такива щети.

— С цялото ми уважение, господине, но не съм съгласен — намеси се Джорген. — Базата може и да е защитена с щит, но той може да порази фермерите с унищожителна огнена сила и ще избие десетки преди…

— Познавам възможностите на проклетите креляни, момче. Благодаря ти. — Коб си пое дълбоко дъх. — Близо ли е?

— Да, господине, и приближава още повече.

Линията замлъкна, след това, най-сетне, той се обади отново.

— Можете да се включите, но останете на отбранителна позиция. Никакво перчене, кадет. Искам да го разсейвате, докато подкрепленията излетят.

Кимнах, нервна пот изби по лицето ми вътре в шлема. Бях готова да полетя.

— В готовност сме, господине! — заяви Досадник. — Никога, ти ще ми партнираш!

— Разбрано, Джорг — отвърна Нед.

Два кораба се отделиха от редицата ни. Преди да се усетя, бях сграбчила дросела и изфучах след тях.

— Пумпал — обади се Досадник. — Върни се в редицата!

— Имаш нужда от мен — отвърнах. — Колкото повече сме там, толкова по-голяма е вероятността да го уплашим и да го насочим към истинските бойци!

— А тя ще има нужда от партньор — заяви Драйфа, изскочи от редицата и ме последва.

— Не, не! — негодуваше Досадник. — Всички останали да заемат местата си в редицата!

— Вземи я — посъветва го Коб. — Драйфа и Пумпал, вие сте с щурмовия командир и неговия партньор. Останалите задръжте позициите си. Не искам да се сблъскате едни с други, докато сте там.

Досадник мълчеше. Четиримата заедно полетяхме напред, за да пресрещнем натрапника, набрахме скорост, подготвяхме се да застанем пред вражеския изтребител преди да се приближи прекалено много до Висина. Тревожех се, че няма да пристигнем навреме, че той ще прелети покрай нас. Нямаше нужда да се страхувам.