Брендон Сандерсон - Към небето

Здесь есть возможность читать онлайн «Брендон Сандерсон - Към небето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2020, ISBN: 2020, Жанр: sf_all, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Към небето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Към небето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

От десетилетия светът на Спенса е под атака от извънземни. Сред остатъците от човечеството пилотите са герои и мечтата на Спенса е да стане един от тях. Още от малко момиченце, тя бленува да се извиси към небето и да докаже смелостта си. Но на пътя ѝ застава завещанието на баща ѝ — пилот, убит като дезертьор, белязал Спенса като дъщеря на страхливец. Затова е почти невъзможно да я приемат в училище за пилоти.Спенса все пак е решена да полети — дори това да значи, че трябва да е толкова устойчива пред минималните шансове, колкото човечеството трябва да бъде срещу извънземната заплаха. Това, което открива в отдавна забравена пещера може би ще ѝ помогне да стигне звездите.

Към небето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Към небето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Докато чакахме, посегнах към радиото до мен.

— Ем-бот — повиках го аз. — Всичко наред ли е?

— Старая се да не се обиждам от начина, по който инженерите в този хангар ме оглеждат — обясни той. — Сърбят ги ръцете да ме разглобят на съставни части. Досега обаче никой не е опитал нищо.

— Този кораб е на ЗСД… — започна Железен юмрук.

— Този кораб — прекъснах я аз — ще изпържи собствените си системи, ако се опитате да проникнете в него. ЗСД ще получи техническите му характеристики, но при нашите условия.

Начинът, по който тя изглеждаше — зачервена — когато казах това, ми достави огромно удоволствие. Тя обаче не ме предизвика с нищо друго.

Най-сетне вратата се отвори и Джорген влезе. Усмихваше се и на мен ми хрумна, че това изражение — колкото и да бе приятно — не му отиваше. Повече приличаше на себе си, когато беше сериозен.

Не чакахме обаче него, а слабия и висок младеж, който той трябваше да доведе. Дърдорко се ухили като глупак, когато влезе в стаята, след това се изчерви, когато командири и адмирали му направиха път и отдадоха чест. Въпреки че Железен юмрук беше разгневена, задето двамата с Дърдорко не сме предали кораба незабавно, повечето бяха съгласни, че при положение, че се работи с ненормален изкуствен интелект, който заплашва да се самоунищожи, Дърдорко се бе справил великолепно и бе предал технологията на ЗСД.

— Сега вече ще говориш ли? — попита Железен юмрук.

— Креляните не са това, което мислим — започнах. — Корабът ми свали част от базата им данни и откри какво се е случило преди прадедите ни да се приземят тук, на Метален рой. Имало е война. Междугалактическа. Хора срещу извънземни.

— Срещу креляните — уточни Железен юмрук.

— В началото не е имало креляни — поправих я аз. — Били сме само ние срещу галактиката. Човечеството изгубило. Победителите били коалиция от извънземни, които, доколкото двамата с Ем-бот разбираме, възприемали човешките създания като прекалено брутални, прекалено нецивилизовани и прекалено агресивни, за да бъдат допуснати да станат част от междугалактическата общност.

— Те настоявали всеки човешки флот, независим или не, да се предаде под тяхна власт. Нашите прадеди на Дръзки и малкият му флот смятали, че са невинни. Те не били част от войната. Само че, когато отказали да се предадат, извънземната коалиция изпратила група, която да ги залови и затвори. Тези същества наричаме креляни.

Затворих очи.

— Те са ни притиснали. И — след конфликт на борда на Дръзки — прабаба ми ни е довела тук, на Метален рой. Знаели сме за тази планета, но тя е била изоставена преди векове.

— Креляните ни последвали и създали станция, от която да ни наблюдават след като сме катастрофирали. Те не са извънземни убийци. Те са надзиратели на затвор. Силите им и мат за цел да държат човечеството в капан тук, тъй като някои от извънземните са напълно сигурни, че ще се опитаме да завладеем галактиката, ако някога бъдем отново допуснати в космоса.

— Животозаличаващите са създадени, за да унищожат цивилизацията ни, ако стане ясно, че се доближаваме до момента, когато можем да напуснем Метален рой. В повечето случаи, когато нападат, не мисля, че се опитват да ни унищожат. Те имат закони, които не им позволяват да унищожат напълно даден вид. Те гледат на тази планета като на… резерват за човечеството. Изпращат кораби, за да се съсредоточим над битките, за да ни занимават с нещо, за да не ни остане време за изследователска дейност и търсене на начини за бягство. Изтребителите се опитват да ограничават флота ни като брой изтребители и им е позволено да използват ограничени сили, да не би случайно да ни заличат като вид.

Потреперих въпреки одеялото.

— Напоследък обаче нещо се е променило — обясних аз. — Изглежда последната бомба е имала за цел да ни унищожи напълно. Имало политика… колко са готови да изтърпят от нас. Опитали се да разрушат Висина и Огнен рай, но ние сме ги победили. Това много ги е изплашило.

— Браво, прекрасно — скръсти ръце Железен юмрук. — Това обаче не променя много. Знаем защо креляните атакуват, но те си остават силата, която ни превъзхожда. Това само ще им вдъхне повече решителност да ни избият.

— Може би — отвърнах. — Само че извънземните, които ни пазят, не са воини. Те са затворнически надзиратели, които пускат предимно безпилотни дронове, които не е нужно да се бият добре — защото могат да ни задушат с големия брой, който изпращат.

— Това е така — съгласи се адмиралът. — Ние не разполагаме с големи ресурси, докато те имат по-добра технология и флот в орбита. Пак сме обречени.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Към небето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Към небето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Брендон Сандерсон - Город богов
Брендон Сандерсон
libcat.ru: книга без обложки
Бойко Бетов
Брендон Сандерсон - Источник Вознесения
Брендон Сандерсон
Брендон Сандерсон - Стоп-кадр
Брендон Сандерсон
libcat.ru: книга без обложки
Брендон Сандерсон
Брендон Сандерсон - Рифматист
Брендон Сандерсон
Брендон Сандерсон - Элантрис
Брендон Сандерсон
Брендон Сандерсон - Към звездите
Брендон Сандерсон
Брендон Сандерсон - Пътят на кралете
Брендон Сандерсон
Брендон Сандерсон - Ритматистът
Брендон Сандерсон
Брендон Сандерсон - Давший клятву. Том 1
Брендон Сандерсон
Отзывы о книге «Към небето»

Обсуждение, отзывы о книге «Към небето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x