Брендон Сандерсон - Към небето

— Приблизително време, когато врагът ще бъде на позиция, за да унищожи Огнен рай? — попитах.

— Под две минути — отвърна Ем-бот. — При настоящата скорост от…

— Тук лидер на Бурен прилив, позивна: Териер — прекъсна го мъжки глас. — Какво, в името на Северната звезда, става тук?

— Нямам време да обяснявам — отвърнах. — Командир, вземете всички, с които разполагате, и поразете черните кораби, които защитават бомбардировача.

— А ти коя си?

Обърнах се — последвана от групата крелянски кораби — и прелетях над шестимата новодошли, които току-що бяха пристигнали, за да се включат в битката. Едва ги зърнах, защото огънят от деструкторите около мен ме затрудняваше. Поех ново попадение, след това четвърто.

— Щит на четирийсет процента — предупреди Ем-бот.

Имах преднина пред повечето врагове, откривах дупките между изстрелите, инстинктите ми някак разчитаха движенията и маневрите на креляните.

Пред погледа ми се зароиха звезди. Точици светлина.

Очите.

Гласът на Джорген прозвуча по канала.

— Господине, с цялото си уважение искам да ви кажа, че тя е човек, когото можем да слушаме. Действайте.

Териер изръмжа, след това даде заповед.

— Ескадра Бурен прилив, всички кораби, атака над черните изтребители.

— Не всички — обадих се аз и направих десен завой. — Джорген, Еф Ем, там ли сте?

— Тук сме, Пумпал — отвърна Еф Ем.

— Вие двамата. Заемете позиция до бомбардировача. Аз ще отведа рояка креляни около него и се надявам да ги разсея достатъчно, за да можете да се приближите. Когато това стане, включете ОМП, за да обезвредите бомбардировача. Не ни остава много време.

— Разбрано — отвърна Джорген. — Еф Ем, с мен ли си?

— Следвам те.

Направих широк лупинг, подминах Кималин — която летеше внимателно настрани от главното бойно поле. Антуражът ми не ѝ обърна никакво внимание, решили, ме аз съм най-опасният противник.

— Страннице — обадих се по частния канал. — Трябва да свалиш този бомбардировач.

— Ако този кораб се разбие, ще детонира бомбата — отвърна Кималин. — Ти ще умреш. Дори да избягаш, всички във Висина ще умрат.

— Можеш ли да извадиш от строя двигателите на кораба? Или пък направи нещо, за да може бомбардировачът да пусне бомбата.

— Подобен изстрел би…

— Кималин, какво би казала Светицата?

— Не знам!

— Ами ти какво би казала? Помниш ли? Първия ден, когато се запознахме?

Направих завой и се устремих отново към бомбардировача. Териер и неговите кораби заедно с Артуро и Нед се бяха нахвърлили върху черните изтребители. Аз се насочих към тях, поведох останалите кораби, за да създам небивал хаос.

— Под трийсет секунди — уведоми ме тихо Ем-бот.

— Каза ми да си поема дълбоко дъх — напомних на Кималин. — Да посегна…

— И да си грабнеш една звезда — прошепна тя.

Пристигането ми, както и това на преследвачите, създаде тъкмо хаоса, на който се надявах. Корабите се пръснаха във всички посоки, а черните охранители се отдръпнаха, опитаха се да избегнат сблъсък със собствените си колеги.

В ума си чух крелянската заповед, отправена към бомбардировача. Очите ме придружаваха, някак станаха по-ярки — по-изпълнени с омраза — когато чух крелянските думи в ума си.

Започнете обратно броене за детониране след сто секунди.

— Ем-бот! — извиках. — Някой току-що нареди бомбата да избухне след сто секунди!

— Ти откъде знаеш?

— Чувам ги!

— Как ги чуваш ? Те не използват радио, което мога да следя! — Той замълча. — Да не би да чуваш комуникациите им, които са по-бързи от скоростта на светлината?

От дясната страна забелязах проблясък.

— ОМП задействан! — изкрещя развълнувано Еф Ем. — Щитът на бомбардировача е свален!

— Страннице, огън ! — изкрещях на свой ред.

Червена линия прониза бойното поле. Мина покрай крелянските кораби, точно над крилото на Джорген, когато той включи на свръхскорост, за да избяга от бомбардировача.

Проклета да бъда, но лъчът прониза точното място между бомбардировача и бомбата, прекъсна държачите. Бомбардировачът продължи да лети напред.

Бомбата, освободена, полетя надолу.

— Животозаличаващата падна! — изрева Териер. — Всички кораби, на свръхскорост, изнасяйте се! Незабавно!

Всички се пръснаха, включително креляните. Всички, освен мен. Аз се гмурнах.

— Животозаличаващата падна — изрева Териер. — Всички кораби, на свръхскорост, изнасяйте се! Незабавно!

Джуди въздъхна дълбоко, сви ръце зад гърба и остана загледана в холограмата. Около нея, в командния център, неколцина човека изръкопляскаха. Други се молеха. Риколфр плачеше.