Брендон Сандерсон - Към небето

— Разбрано, командване — отвърна момчето. Стори ѝ се нервен. — Звездите да бдят над вас.

— И над вас, командир.

Тя отстъпи крачка назад, за да наблюдава битката.

— Адмирале! — изкрещя един от радио техниците. — Госпожо! Приближава неидентифициран изтребител. Прибавям го към холограмата!

Появи се зелен силует, отдалечен от очаквания сблъсък между корабите, който приближаваше с нечувана скорост.

Риколфр ахна. Джуди се намръщи.

— Госпожо — повика я техникът. — Този кораб лети на Маг-20 . Нашите кораби ще се разпаднат при такава скорост.

— Какво ли са измислили креляните този път? — прошепна Джуди.

— Командване полети — разнесе се познат момичешки глас по линията, — тук е Звездна единайсет, готова за битка. Позивна: Пумпал.

Ем-бот летеше толкова бързо, че от съпротивлението на въздуха щитът му хвърляше огнени отблясъци. Носехме се като устремена напред топка огън, а аз едва усещах лекото потръпване.

След повредения Поко контрастът бе драматичен.

— За съжаление все още не съм в пълна работна форма — оплака се Ем-бот. — Бустер и дросели: онлайн. Подемен пръстен и контрол на височината: онлайн. Комуникации и стелт системи: онлайн. Светлинно копие: онлайн. Хипердрайв ускорител: офлайн. Самовъзстановяване: офлайн. Деструктори: офлайн.

— Нямаме оръжия — рекох. — Звездите така и не позволиха поне веднъж да имам напълно функционален кораб.

— Би трябвало да се обидя. Освен това, не бъди чак толкова кисела. Поне вокално-агресивната подпрограма е онлайн.

— Какво… кое?

— Вокално-агресивната подпрограма. Прецених, че ако ще влизам в битка, трябва да се насладя на преживяването! Затова написах нова програма, с чиято помощ да се изразявам, както подобава.

Направо супер.

— Треперете, изпадайте в страх врагове! — изрева той. — Ние ще разтърсим въздуха с гръм, трясък и кръв! Ще ви сполети незавидна участ!

— Я… — чух гласа на Кималин по линията. — Благословени да са звездите ти, който и да си ти.

Прекрасно. Той избълва всичко това по общия канал, така ли? Значи заповедта „да се притаи“ вече не беше действаща и не му пукаше кой го чува.

— Моят кораб говори, Страннице — поясних аз.

— Пумпалче! — възкликна тя. — Ти си намерила друг кораб?

— Той ме намери — отвърнах. — На твое седем съм и ще се видим в битката след няколко секунди. — Според Ем-бот щях да пристигна едновременно с останалите.

— Чакай — обади се Нед. — Аз ли съм идиот или Пумпал току-що каза, че корабът ѝ говори?

— Здрасти, Нед! — намеси се Ем-бот. — Мога лично да потвърдя, че си идиот, но всички хора са такива. Менталните ти способности са със стандартното отклонение от средната норма.

— Сложно е — опитах се да обясня. — Всъщност, не е. Корабът ми може да говори и най-добре не му обръщайте внимание.

— Треперете и бягайте пред върховната ми деструктивна мощ! — добави Ем-бот.

— Вие двамата много си отивате — отбеляза Артуро. — Радвам се, че си тук, Пумпал. Ти… случайно да имаш план?

— Да — отвърнах. — Първо, да видим как ще реагират, когато ме видят. Бъдете в готовност.

Завъртях Ем-бот на оста му и включих на задна свръхскорост, за да намаля след невероятното приближаване. Дори със съвършените му Грав капс, усетих как джи форсът ме лепна за седалката. Щом свалихме на Маг-2.5, аз ни завъртях във въздуха и прецених обстановката. Шестнайсет крелянски изтребители.

Това бе истината. И мах още един шанс.

Време бе да спрем бомбата.

На тази скорост се врязах сред крелянските кораби, профучах покрай бомбардировача и останалите три черни кораба охрана. Насочих се нагоре, за да огледат добре Ем-бот със застрашително щръкналите крила и опасен силует. Той имаше четири гнезда за деструктори — за които се надявах да не видят, че са празни — и очевидно напреднал дизайн.

Креляните винаги се целеха в онзи кораб, който смятаха за най-опасен или на който има офицер. Разчитах да видят Ем-бот и…

… и те незабавно ме последваха. Рояк от тринайсет кораба, всичките, с изключение на трите черни се отделиха от формацията и се устремиха след мен като стреляха наслуки с деструкторите си.

Чудесно. Ужасяващо, но чудесно.

— Трябва да сме доста пред тях, Ем-бот — рекох. — Дръж ги привидно наблизо, за да си мислят, че печелят безпроблемно.

— Разбрано — отвърна той. — И-ха.

— И-ха ли?

— Предполага се, че така са говорели пиратите, но всъщност е стилизиран западен говор, популяризиран от ролята на определен индивид. Би трябвало да стряска.