Джеймс Кори: Сибола гори

— Протонните оръдия са мит.

— Не са. Та ето ти втория по сила флот, който някога е бил създаван. Какво ще стане с него?

— Ще защитава Марс.

— Марс е мъртъв, Боби. Холдън, онзи кучи син Хейвлок и Елви Окойе, която и да е тя, мамка ѝ, го убиха. Половината марсианско правителство го разбира, и мнозина се готвят да заминат с такава скорост, че и прашинка няма да остане от тях. И кой, по дяволите, ще живее на Марс? Хиляди нови светове, където не трябва да се завираш в пещери и да носиш скафандър всеки път, когато излезеш на разходка под небето. Никой няма да остане тук. Знаеш ли какво ще се случи, ако половината от населението на Земята се отправи към световете отвъд Пръстена?

— Какво?

— Ще съборим доста стени и ще си направим по-големи апартаменти. А ако Марс изгуби двайсет процента от населението си?

— Програмата за тераформиране ще спре?

— Ще спре, разбира се. Ще стане по-трудно да се поддържат всички системи. Ще рухне данъчната система. Марсианското правителство ще падне. Ето какво ще стане и единственият шанс да го запазим беше изгубен безвъзвратно. Ще имаш изолирано управление с планета, на която никой не желае да остане, защото никой не иска. Суровините, които сега изкарват на пазара, съществуват в изобилие на хиляди планети, където добивът им е лесен и няма да се задушиш до смърт във вакуум, ако снаряжението ти се повреди. И кое е единственото нещо — единственото нещо, — което ти остава за продан? Твоят единствен ресурс?

— Петнайсет хиляди бойни глави — довърши Боби.

— И кораби, които да ги пренасят. Кой ще притежава тези кораби, когато Марс се превърне в призрачен град, Боби? Къде ще отидат те? Кого ще убиват? Всички ние местим фигури за първия междузвезден конфликт. И Джеймс Холдън, който трябваше да превърне Нова Тера в убедителен пример, че е по-добре да си останеш вкъщи, и да ни даде малко време, за да си поемем дъх, вместо това откри нов начин да оплеска нещата.

— Като успя?

— Според някои дефиниции на тази дума.

— Да, но планетата там избухна.

— Дребна работа — промърмори недоволно Авасарала.

— Хм — изсумтя Боби. — По дяволите.

— Казах го вече.

Известно време двете мълчаха. Боби гледаше към салатата, без да я вижда. Авасарала допи виното. По лицето на своята събеседница виждаше как обмисля всички възможни последствия. Погледът на Боби се втвърди.

— И защо ме покани на обяд? Готвиш се да ме наемеш?

Авасарала скръсти ръце.

— Боби, след като всички ние местим фигури…

— Да?

— Искам да те поставя на шахматната дъска, войнико.

$orig_author=James S. A. Corey

$orig_lang=en

$orig_series=The Expanse

$series=Експанзията

$sernr=4

$orig_title=Cibola Burn

$year=2014

$translator=Юлиян Стойнов

$trans_year=2015

$pub_series=Избрана световна фантастика

$pub_sernr=187

$pub_year=2015

$type=роман

$category=фантастика

$isbn=978-954-655-636-3

Сканиране: NomaD, 2016 г.

Разпознаване и корекция: Dave, 2016 г.

Издание:

Джеймс С. А. Кори. Сибола гори. Книга четвърта от поредицата „Експанзията“

Американска, първо издание

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Мария Василева

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

Компютърна обработка: ИК „Бард“ ООД — Десислава Петкова

Формат: 84/108/32

Печатни коли: 36

ИК „Бард“ ООД, 2015 г.

ISBN: 978-954-655-636-3

Думата „Croatoan“ е била изписана на едно дърво на остров Роаноук, където през 1590 г. мистериозно изчезнали жителите на малка колония. — Б.пр.

Биом — съобщества или екосистеми от организми и средата на обитанието им, обхващащи определена географска област. — Б.пр.

Течност от слъзния канал на окото. — Б.пр.

Тестът на Тюринг е предложен от британския математик Алан Тюринг през 1950 г. в статията му „Изчислителни машини и разум“. Тестът е за проверка дали компютърът има разум в човешкия смисъл на думата. — Б.пр.

Легендарен престъпник от Дивия запад. — Б.пр.