Джеймс Кори - Сибола гори

Холдън вдигна сондата и я насочи към планетата.

— Това си ти, човече. А това е вторият свят, който спаси. И за втори път няма какво да ти предложим в замяна. Ще ми се да бях по-мил с теб.

Той се разсмя, защото почти можеше да чуе как детективът му казва: „Сигурно затова си ми устроил викингско погребение, а?“.

— Сигурно. Ще се видим от другата страна. — Холдън всъщност не вярваше, че има друга страна. Няма нищо след смъртта, само безкраен мрак. Или поне за него. Но пък никой не знае какво може да се случи, когато се намесва чуждоземна технология.

— Сбогом, стари приятелю.

Той побутна леко сондата и тя се понесе плавно, отдалечавайки се от кораба. Холдън я проследи с поглед и скоро тя се превърна в мъничка искра, отразяваща светлината на слънцето на Ил. След това припламна няколко пъти и пое встрани от планетата. Холдън почака, докато съвсем се скрие от погледа му, и едва тогава затвори люка на хангара.

Съблече скафандъра в шлюза, след като той се напълни с въздух. Наоми го очакваше зад вътрешния люк.

— Здравей — рече той.

— Приключи ли?

— Да, нямам повече работа тук.

— Тогава ела в каютата ми, моряко — усмихна се тя. — Има нещо, което искам да ти покажа.

Холдън се рееше на половин метър над леглото, целият плувнал в пот. Наоми се поклащаше до него, издължена и стройна, с разчорлена от любовната игра коса. Той се пипна по темето и усети странните потни туфи, в които се бе превърнала косата му.

— Сигурно изглеждам ужасно — промърмори.

— Като таралеж, но аз ги харесвам. Много си сладък. — Тя се опря за миг с палец на стената и се премести леко към пулта за атмосферен контрол. Насочи струята на вентилатора към двамата и Холдън усети приятна хладина върху кожата.

— Не мисля, че колкото и да се къпя, някога ще изтрия напълно Ил от себе си — добави той след малко.

— Аз пък бях две седмици в арест. Не се сравнявай с мен.

— Съжалявам за това. Не беше по твоя вина. Просто лош късмет.

— Знаеш ли, че Хейвлок, който отговаряше за охраната на кораба, е бил партньор на Милър на Церера?

Холдън докосна леглото, за да може да се завърти към нея.

— Майтапиш се с мен.

— Ни най-малко. Преди да се срещнем, разбира се.

— Жалко, че не го знаех.

— Не е ли странно все пак?

— Вероятно да. — Холдън въздъхна и се протегна, докато ставите му изпукаха. — Никога повече няма да го правя.

— Да правиш какво?

— Да те напускам. Като си помисля, че можех да пукна долу на Ил, а ти да издъхнеш на орбита и дори да не можем да се държим за ръце, когато това се случва. Струва ми се, че не би имало по-ужасно нещо.

— Така е — съгласи се тя. — Разбирам те.

— Обещавам ти да не се случва повече.

— Добре. Защо пусна Басиа?

Холдън се намръщи. Истината беше, че не знаеше защо го е направил. И се опитваше да не мисли за това.

— Защото… го харесвам. Харесвам и Лусия. Разделянето на семейството им нямаше да реши нищо. Повярвах на историята му, че се е съгласил да взриви площадката за кацане, без да знае, че ще пострадат хора, бил уверен, че така помага на своите. Пък и той няма да залага повече бомби. И заради едно нещо, което ми каза Мъртри. И което ме накара да се уверя, че наистина сме отвъд границите на цивилизацията. Тук правните спорове нямат кой знае каква тежест. Някой ден, може би.

— На границата няма закони, само шерифи? — подхвърли Наоми и му се усмихна.

— Аха — потвърди Холдън и тя се разсмя.

Известно време двамата се полюшваха в приятно умиротворение.

— Като стана дума за това, трябва да ида да навестя нашия затворник — рече Холдън.

— Искаш да злорадстваш, нали? — Наоми го сръчка в ребрата. — Ти обичаш да злорадстваш.

— Злорадството придава сладост на живота.

— Върви. — Тя опря ръце на стената и го бутна към вратата. — Облечи се. И си среши косата.

— Скоро се връщам — обеща той и извади дрехите си от шкафчето. — Има още едно нещо, което искам да ми покажеш.

— Ще наваксваш изгубеното време?

— Не знаеш колко си права.

Холдън се отби да си измие зъбите и да се среше, преди да покаже физиономията си на Мъртри в лазарета. Докато се бореше със сплъстените кичури, Еймъс надникна в каютата и остана да чака.

— Преча ли, или какво? — попита Холдън. — Искаш да се усамотиш ли?

Досега Еймъс никога не бе проявявал свенливост при използването на тоалетната.

— Наоми каза, че ще ходиш при Мъртри — подметна механикът с привидно равнодушен глас.

— Аха.

— А ти ми каза, че не ми е позволено да се срещам с него.