Чарлс Шефилд - Отклонение

Той вдигна рамене.

— Предполагам… когато имат причина. А може би аз имах най-добрата причина.

— Зардалу?

— Не — той отказа да срещне очите й. Гласът му беше нежен. — Нищо толкова екзотично. Съвсем проста причина. Вие знаете какво казват за любовта и всичките му там глупости… Но вие трябва да се върнете и аз не бива да говоря така.

— Защо да не трябва?

— Защото съм нищо и вие сте много по-подходяща за него, отколкото за някой като мен. Аз извървях труден път, но си оставам шумен и груб. Не зная как да общувам с жени и никога не съм знаел.

— Бих казала, че го правите просто чудесно.

— Е, сега не е нито времето, нито мястото за това. Тръгвайте. Но може би, ако някога се върна в спиралния ръкав…

— Ще дойдете направо на Сентинел Гейт и ще ме потърсите — Дариа се обърна и кимна на Атвар Х’сиал. — Искам да пожелая късмет и на нея, но е глупаво. Зная, че само един от вас може да спечели и се надявам това да сте вие, Луис. Сега трябва да вървя… преди съвсем да заприличам на глупачка. Останалите ще чакат на другия край. Не трябва да се бавя повече.

Тя се протегна, взе лицето му в ръце, наведе се и го целуна по устните.

— Благодаря за всичко! И не го схващайте като сбогуване. Ще се срещнем отново, зная, че ще се срещнем.

— Надявам се — Ненда се протегна и отново я потупа по хълбока. Той се усмихна. — Това сигурно прилича на несвършена работа. Пазете се, Дариа. И останете все така свободолюбива.

Тя тръгна към рампата, обърна се да му се усмихне и да му махне с ръка. После застина и вихърът развя косата й. Направи стъпка и полетя надолу към сингулярността. Чу се обичайното свистене от изместен въздух. Тя дори не извика.

Ненда и Атвар Х’сиал останаха загледани след нея.

— Свърши се — каза Посредника зад тях. — Щом пристигнат до целта ще получа потвърждение. А сега… за вас подборът започва. Вие трябва да продължите, човек и сикропеанка, докато процесът не завърши.

— Сигурно. Оставете това на нас.

— Оставям ви. Моето присъствие не е необходимо. Ще проверявам периодично какво става, както правех, когато изгонихте зардалу.

Посредника бавно взе да потъва в пода. Опашката и долната част на тялото му вече бяха изчезнали.

— Почакайте за минутка! — Ненда се протегна да хване приличната на цвете глава. — Как да установим контакт с вас?

— Докато един от вас не победи над другия, няма да има никаква причина да говоря с вас. И ви предупреждавам: не се опитвайте да избягате чрез транспортната система! Тя няма да ви приеме. В случай на необходимост обаче аз ще ви покажа начин да достигнете до мен. Активирайте една от камерите за стазис. Този факт ще бъде доведен до моето внимание… — стеблото продължи да потъва. Беше останала само главата. Тя кимна на нивото на пода. — Това е сбогом… за един от вас. Не очаквам да видя отново и двама ви.

Посредника изчезна. Атвар Х’сиал и Луис Ненда се гледаха цяла минута.

— Отиде ли си? — феромонното послание достигна до Ненда.

— Така мисля. Дай ми още няколко секунди обаче — когато мина половин минута, той каза: — Трябва да започнем още сега, но ние изобщо нямахме възможност да поговорим. Ти какво мислиш?

— Мисля, че с бунтаря Луис Ненда се случи нещо безпрецедентно — феромоните бяха пълни с присмех. — Аз не разбрах вашето словесно общуване с жената, но можах да проследя биохимията на вашето тяло. В нея имаше емоция… и искрено чувство. Една тъжна слабост. Това може да стане причина за вашата гибел.

— Няма начин — изръмжа Ненда. — Погрешно ме разбираш, адски погрешно! Една стара човешка поговорка гласи: „Винаги оставяй жените незадоволени докрай; някой ден това може да ти бъде от полза.“ Това вършех, нищо друго.

— Добре ви разбрах, Луис Ненда. И оставам с това мнение.

— Хей, ти не я ли чу! Тя беше готова да промени решението си и да остане… Видях го в очите й. Не можех да допусна да остане тук и да си пъха носа, където не й е работа. Трябваше да я накарам да разбере колко благородно постъпвам, като оставам тук, защото тогава тя не можеше да остане, без да накърни моя ореол на Господин Чудо. Във всеки случай не искам да говорим по този въпрос. Хайде, да го оставим и да се заемем с истинския.

— Още една секунда. Може и да приема, че не ме мамите относно чувствата си към Дариа Ланг… Някой ден, ако не сега. Но със сигурност зная, че искахте да измамите мен и всички останали по един друг въпрос.

— Да те измамя? За какво намекваш?

— Моля ви, Луис! Аз не съм ларва, нито наивен човек. Щом инспектирах зардалу и тяхното оборудване с ултразвукови сигнали, възможно ли е да не го направя с вас? Нека да поговорим за съдържанието на вашата торба… малката. Отворете я, ако обичате.