Чарлс Шефилд - Отклонение

— И ние с радост ще дойдем — добави тя.

— С радост — повтори Д’жмерлиа. — Човек или сикропеанка трудно могат да го разберат… но наложената свобода не носи удовлетворение.

Всичко бе готово. Но Бърди Кили беше бесен.

От часове наистина всичко беше готово. Рампата за слизане към нов транспортен вихър беше в съседната зала, достатъчно близо, за да се усеща върху кожата и екзоскелетите въздушният поток около въртящата се сингулярност. Посредника беше уверил групата, че системата е приготвена да ги приеме и им обеща безопасно пътуване. Тя щеше да ги пренесе на Междинната станция, по средата между планетите Куейк и Опал — идеално от гледна точка на Бърди, тъй като това бе последното място в спиралния ръкав, където имаше вероятност зардалу да са отишли.

Но сега, в последния момент, изглежда всички бяха размислили относно заминаването изобщо.

— Чувствам, че ако имам още една възможност да разговарям с Посредника, сигурно ще го убедя в неразумното основание на плана на Строителите — каза Стивън Грейвс на Ханс Ребка. Джулиъс, който не можеше да приеме идеята да оставят Луис Ненда и Атвар Х’сиал на сляпата съдба, беше преотстъпил мястото си на своя мнемоничен двойник. Стивън използваше максимално предоставената му възможност.

— От съществуващите факти е съвсем ясно — продължи той, — че много раси, работещи заедно , ще имат по-голям шанс да помогнат на Строителите да решат проблема, отколкото който и да било единствен вид. Хора и сикропеанци трябва да бъдат ангажирани заедно, а не да се бият помежду си, за да се реши кой да помага на Строителите.

— Това е според вашите виждания — възрази Ребка. Подобно на Бърди, той изгаряше от нетърпение да си тръгне, макар и поради други причини. Все още виждаше кошмарите от завръщането и господството в спиралния ръкав на среднощното синьо. Ребка искаше да тръгне подир следата, преди тя да е изстинала. — Вие знаете, че Строителите имат съвсем различно мнение от всички видове, които някога сме срещали. А Посредника е творение на Строителите. Можете да спорите с него милион години — той има толкова време — и никога няма да успеете да го убедите да се откаже от двеста милиона годишно предубеждение на Строителите. Оставете, Стивън, и се заемете с проблем, който можем да решим. Запитайте се къде са отишли зардалу и какво правят там.

По този важен въпрос Посредника не беше достатъчно ясен, за да се чувстват спокойни. Най-добрият постфактум анализ показа, че преходът на зардалу е бил извършен до крайна точка на един артефакт на Строителите, вероятно на териториите на общността Зардалу. В него не се посочваше коя е тази точка нито се правеше някакво предположение какво може да се случи след това.

Дариа Ланг също не искаше да си тръгне.

— Зная, че някой трябва да се върне и да поеме грижата за спасението от зардалу — тя разглеждаше няколкото наредени в залата непонятни конструкции, една редица от музикални стъклени колони, от които турбулентно излизаше зелена течност. — Но ако аз замина, кой ще изучава неща като тези? През целия си живот съм търсила Строителите. И сега, след като попаднах на тях, не мога да си тръгна. Ако замина, може би никога няма да имам възможност да се върна.

— Разбира се, че ще се върнете — Луис Ненда, изглежда също както останалите, искаше да ускори заминаването им. Той я хвана за ръка и я поведе към рампата за вихъра. Пред него Атвар Х’сиал водеше Д’жмерлиа и Калик в същата посока. — Вие чухте какво казва Посредника — продължи Ненда. — Входната точка на транспортната система на „Глистър“ няма да бъде затворена. Вие можете да отидете там и да се върнете, когато пожелаете. И когато следващия път отидете на „Глистър“, ще бъдете много по-добре подготвена. И ще можете по-добре да разгледате неуправляемите фейджи.

Той сложи ръка около кръста на Дариа и умишлено я погали по хълбока.

— По-добре върви, мила, преди да съм се отказал да те пусна да избягаш с Ребка.

Тя мълчаливо махна ръката му от себе си и го погледна от висотата на петнайсетсантиметровото си превъзходство в ръста.

— Луис Ненда, още при първата ни среща се заклех, че ако ме докоснете с развратните си помисли, ще ви счупя главата. Сега, когато го сторихте, аз не мога да вдигна ръка и да ви ударя. Вие се променихте, нали? Откакто сте на „Глистър“? Вие докоснахте бедрото ми само за да ме ядосате.

— Не — зачервените очи се вдигнаха нагоре да я погледнат, после се наведоха надолу да огледат кръста й. — Не го направих само за да ви ядосам. И не съм се променил, откакто сте на „Глистър“ — Дрезгавият му глас стана по-груб от обикновено. Той се пресегна да хване ръката й. — Стана преди това. На Опал, когато се срещнахме първия път.