Чарлс Шефилд - Отклонение

— Но господарю Ненда, ние желаем да сме роби! Д’жмерлиа и аз, ние ви последвахме от Опал само за да можем да сме с вас и отново да ви служим.

— Зная. Не мисли, че аз и Ат не го оценяваме — Ненда се просълзи. — Но това няма да помогне, Калик. Не и сега. След като ви оставихме на Куейк, вие сами решавахте какво да правите. Вие преценявахте, грижехте се сами за себе си. Опитахте вкуса на независимостта. Постигнахте независимост…

— Но ние не искаме независимост! — гласът на Д’жмерлиа премина в плач. — Макар Атвар Х’сиал да е съгласна с вас, това няма да стане. Не трябва да стане.

— Виждаш ли? Това потвърждава моя аргумент — Ненда протегна ръка и почука по тесния гръден кош на Д’жмерлиа. — Само се чуй какво говориш? Атвар Х’сиал казва какво иска да направите и вие започвате да спорите. Бихте ли спорили преди два месеца?

— Никога! — Д’жмерлиа вдигна лапи да закрие фасетъчните си очи, ужасен от собственото си безразсъдство. — Да споря с Атвар Х’сиал? Никога! Господарю Ненда, с най-големи извинения и искрени съжаления…

— Недей, Д’жмерлиа. Ти доказа моето твърдение. Вие с Калик се връщате и започвате да помагате в управлението на спиралния ръкав. Вие сте толкова квалифицирани, колкото и всеки друг вид. Зная това от много време.

— Но ние не искаме да помагаме на спиралния ръкав!

— Кой иска? Това хората наричат задължение на интелигентните буболечки. Вие трябва да се върнете и да го поемете, въпреки че не желаете. Иначе дитроните ще организират нещата.

— Господарю Ненда, моля ви, кажете, че се шегувате! Дитроните, та те имат много по-малко мозък… от някои от нас.

— Преди да направиш наистина груба грешка, Д’жмерлиа, ще кажа да, шегувам се. Но не в това, че ти и Калик трябва да се върнете. Защото Калик е единственото интелигентно същество в спиралния ръкав, което е говорило със зардалу. Това може да се окаже важно.

Д’жмерлиа изпълзя напред и сложи глава близо до задните крайници на Атвар Х’сиал.

— Слушам ви, господарю Ненда, но не искам да си тръгна. Атвар Х’сиал е моята господарка, такава е още след като преминах фазата на ларва.

— Не ми ги пробутвай такива…

— Разрешете, Луис, ако обичате — феромонното съобщение от Атвар Х’сиал носеше следа от черен хумор. — С цялото ми уважение, силната ви страна е в бруталното действие, не в аргументираното убеждаване — високата сикропеанка се наведе ниско до пода и премести гладката си сляпа глава близо до Д’жмерлиа. — Хайде да разсъждаваме заедно, Д’жмерлиа. Съгласен ли си с мен, че всяко интелигентно същество или е роб, или не е роб? Че тези две състояния са единствените логични възможности?

— Разбира се — Д’жмерлиа, някога роб-преводач на Атвар Х’сиал, разбра всеки нюанс в значението на нейното химично послание. Той неволно потрепери, разбирайки, че каузата вече е обречена.

— Ти и Калик сте интелигентни същества, нали? — продължи Атвар Х’сиал.

— Да.

— Следователно, вие сте или роби, или не сте роби. Съгласен ли си?

— Така е.

— И ако не сте роби, тогава е глупаво да претендирате, че трябва да останете тук и да служите на мен и на Луис Ненда. Вие трябва да се върнете на спиралния ръкав с другите и да започнете да живеете като свободни същества. Свободните същества не трябва да живеят като роби. Вярно ли е?

— Вярно е.

— Но да предположим, че сте роби, и ти, и Калик. Тогава вие нямате друга възможност, освен да се подчинявате на заповедите на вашите господари . А тези заповеди са съвсем ясни: Луис Ненда и аз ви заповядваме да се върнете на спиралния ръкав и да помогнете за намирането на зардалу, ако са все още живи. Следователно, и в двата случая, роби или не, вие не можете да останете с нас тук.

— Благодаря, Ат — Ненда пристъпи напред и се поклони на сикропеанката. — Не бих могъл да го изложа по-добре — той се обърна към Д’жмерлиа и Калик. — Значи се разбрахме. Сега всички се връщаме оттатък. Вие ще кажете на Посредника и на другите, че сте готови да тръгнете. Нали?

— Да, гос… — Калик спря, преди да беше произнесла думата. — Да, Луис Ненда. Готови сме. Д’жмерлиа и аз сме съгласни, че трябва да се върнем в спиралния ръкав с другите. Ние нямаме никакъв избор. Искаме да добавим само едно нещо. Ако някога вие и Атвар Х’сиал имате нужда от нас трябва да изпратите само една дума: „Идвайте“, и ние ще побързаме да се озовем при вас.

Хименоптът докосна за част от секундата с черната си кръгла глава пода и се изправи в цял ръст. Тя и Д’жмерлиа, без да искат разрешение, излязоха от залата.